Захарий Круша: Разлика между версии

Захарий Икономович е роден на 11 февруари 1808 г. в град Самоков. Син на самоковския свещенник Христо Круша и софиянката Мария Манчева. Учи в Самоков и при [[Неофит Рилски]] в Габрово до 1829 ггодина.

Подържа активна кореспонденция с учителя си Неофит Рилски. Събира много богата лична библиотека, издирва фолклорни и етнографски материали. Някои негови песни са включени в антологията на Огюст Дюзон ''„Chansones populaires inedites"'' ([[Париж]], 1875). Други 17 песни, 288 пословици и поговорки и изследването му ''„Обичаи, които се держат от софийските жители и някои достопримечателни назначения"'' са част от ръкописния сборник на [[Найден Геров]] за българския фолклор. Ръкопис на гръцко-българска граматика съставена от него се съхранява в [[Народна библиотека|Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“]]. Той превежд от гръцки ''„Календар, сочинен от знаменитаго астронома Казамия за лято 1854"'' издаден от Н.Карастоянов. Автор е на революционната песен ''„България се оплакува на Росия и Сербия за освобождение“'', която е конфискувана през 1861 г.година от турската власт.

На него е наименувани улица в София до 19-та гимназия „Елин Пелин“ и 139-то ОУ „Захари Круша“ в кв.квартал [[Лозенец (квартал)|Лозенец]].

* [[http://www.sofia.bg/history.asp?lines=1209&nxt=1&update=all Културни и литературни процеси в София през Възраждането]]

[[Категория:Български учителипросветни дейци]]