Книжовен език: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 1:
'''Книжовният (литературният) език''' е кодифицирана (тоест с [[правен]], юридически или квази-правен статус) разновидност на [[език]]а, за разлика от [[наречия]]та, [[диалект]]ите, [[говор]]ите, [[жаргон]]а и т.н. Това е езикова форма, която се смята за правилна и коректна, и за това е преподавана например в училищата. Това е също високата и официална разновидност на езика.
==Дефиниция==
Наименованията "книжовен"/"литературен" език на български за тази кодифицирана норма имат смислови еквиваленти в различните езици и държави с наименования "стандартен" и/или "литературен" език (виж по-долу Етимология и Терминология).
Книжовен език в най-общ смисъл е тази форма на езика, която обикновено се поддържа от институциите в [[държава]]та, тоест тя е регулирана държавно, макар че в някои случаи подобна регулация няма (например стандартният английски не е регулиран). Така например със [[закон]] или друг [[нормативен акт]] може да е посочено коя езикова конструкция е „правилна“ и коя — не. Книжовният език се кодифицира чрез речници и граматики, чрез които се осъществява диференциацията книжовен/некнижовен. Съдилищата и държавните учреждения се смята, че трябва да използват книжовен език. В [[училище|училищата]] се учи как „трябва“ да се говори и пише. [[Вестник|Вестници]]те, [[радио]]то и [[телевизия]]та се стремят да използват книжовен език. ▼
▲Книжовен език в най-общ смисъл е тази форма на езика, която обикновено се поддържа от институциите в [[държава]]та, тоест тя е регулирана държавно, макар че в някои случаи подобна регулация няма (например стандартният английски не е регулиран). Така например със [[закон]] или друг [[нормативен акт]] може да е посочено коя езикова конструкция е „правилна“ и коя — не. Книжовният език се кодифицира чрез речници и граматики, чрез които се осъществява диференциацията книжовен/некнижовен. Съдилищата и държавните учреждения се смята, че трябва да използват книжовен език. В [[училище|училищата]] се учи как „трябва“ да се говори и пише правилно. [[Вестник|Вестници]]те, [[радио]]то и [[телевизия]]та се стремят да използват книжовен език.
Всеки книжовен език притежава:
Line 9 ⟶ 11:
* фиксирано произношение на думите;
* граматически правила;
*
* ясна [[стилистика]], благодарение на която може да се говори за ''художествен стил'', ''публицистичен стил'', ''юридически стил''
* лингвистична институция определяща нормите на употреба, например [[Френската академия]] (Académie française), Кралска испанска академия, в България такъв институционален характер по отношение на българския книжовен език има [[Институт за български език]] към [[БАН]] <ref>Проф. Райнов: "ИБЕ... е единственият лингвистичен институт в Република България... Той има нормативни правомощия, дадени му от МС, да се занимава с проблемите на стандартизирането на книжовния език. " [http://frognews.bg/news_18040/Prof_V_Rainov_Zakonat_za_razvitie_na_akademichniia_sastav_e_mnogo_choveshki/ Проф. В. Райнов: Законът за развитие на академичния състав е много човешки], Frognews, 11 декември 2009</ref>.
Line 27 ⟶ 29:
==Терминология==
Съществуват други понятия с еквивалентно или близко като значение съдържание в другите езици, които отразяват високите, престижни и/или регулирани официални форми на езика, например за [[английски]]я разграничението "книжовен"/"некнижовен" не е на базата на биполярно разграничение литературен език/диалекти, а има няколко форми на високи стилове в езика, също официални наречия - например Лондонски, език на английската кралица (''queens language'') и т.н., тоест става дума за терминология в българското езикознание основно по отношение на реалността на българския език - у нас книжовен и литературен се смятат за почти напълно еквивалентни като понятия. Това положение в английски се дължи на факта, че той е '''плурицентричен език''', за разлика от български. Плурицентрични са езиците, които имат повече от една разновидност на книжовния език, такива са езици като немски език, с различни стандартни типове в [[Германия]], [[Австрия]] и [[Швейцария]],
На други езици преводен, отговарящ на понятието книжовен/литературен език в българското езикознание, е терминът "стандартен език" или "стандартизиран език" ([[английски]]: ''standard language'', [[немски]]: ''Standardsprache'', испански: ''lengua estándar'', [[хърватски]]: ''standardni jezik''), на английски също и допълнителното понятие ''стандартизиран диалект'' (тоест на английски някои "високи" локални или социални наречия може да функционират в някои разновидности като висока форма на езика).
==Книжовни езици==
Line 67 ⟶ 71:
== Библиография ==
* ''Проблеми на българската книжовна реч'', сб., съст. проф. [[Любомир Андрейчин]], изд. Наука и изкуство, София, 1974
* [[Стойко Стойков]], ''Литературен език и диалекти.'' – Известия на Института по български език, 2, 1952, 129-171; В: Помагало към лекциите и упражненията по Увод в езикознанието. София, 1955, 139-151
| |||