Гръцки езици: Разлика между версии
(Няма разлика)
|
Версия от 02:43, 21 май 2011
Протогръцки езици (или най-общо гръцки езици) е обобщаващо название, термин от историческата лингвистика за цялия клон от семейството на индоевропейските езици включващ различните фроми, варианти и диалекти на гръцкия и античните му побратими. По съвременните и традиционни класификации протогръцкият клон има само една група и тя е гръцката езиков група; в този смисъл гръцки езици и протогръцки са в повечето случаи синоними. [1][2] и като такъв се припокрива напълно с гръцки език. Терминът е уместен, за да се опише историческия контекст на други езици групирани с гръцкия (било днес или в античността), които са принадлежали в тази група и са били достатъчно обособени и отделни, както и неразбираеми за съответни говорители от различни езици.
| Гръцки езици | |
| Разпространение | Гърция, Кипър, Италия, По черноморското крайбрежие |
|---|---|
| Систематизация по Ethnologue виж | |
Древногръцки и древномакедонски езици
Степента на близост или отдалеченост между древногръцки и древномакедонския не е напълно определена. Терминът протогръцки езици обединява тези две издънки на същия клон от индоевропейското езиково семейство. В този смисъл, древномакедонският език не е просто побратим или диалект на древногръцкия, а пълноправен език извън групата на гръцките диалекти[3][4]. Древномакедонският език няма общо със съвременните езици на Балканите. Бил е говорим език в Древна Македония през първото хилядолетие преди новата ера. Заменен е постепенно от настъпващия език на колонизацията - койне. През 4 в.пр.н.е древните гърци използуват койне, който става лингва франка на цялото Средиземноморие и напълно маргинализира древномакедонския[5]. От езика са останали само ограничен обем фрагменти, най-вече съдържащи лични имена[6]
_en.svg)
Еволюция на гръцките езици
Някои лингвисти продължава да използват обобщаващото понятие протогръцки езици, макар и в по тесен смисъл, за да обхванат няколкото съвременни форми, които се възприемат като отделни езици на базата на взаимна неразбираемост[7]. Статут на отделен език най-често се приписва на цаконския език,[7] за който се смята че е единствен наследник на дорийския, а не на атическия, следван от понтийския и кападокийския от Анатолия[8]
Езикът грико или италийота от южна Италия също е неразбираем за стандартно-гръкоговорещите[9], за отделен статут се споменава и кипърският, макар това да е по-трудно доказуемо.[10] За сравнение, напълно разбираемият йеванически език (гръцки език на евреите в Гърция) се смята за отделен език по културно-религиозни съображения[10]. Гръцките лингвисти традиционно третират тези езици като диалекти на един език[11][1][12]
Езиково родословно дърво
| Протогръцки |
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Класификация
Древногръцкият е разклонение на Индоевропейското езиково семейство. Древният им вариант по всяка вероятност е бил близък на древномакедонския[13] и фригийския,[14], но връзките не са достатъчно ясни за да се направи сравнителен анализ. Фригийсйкият език често се разглежда като сроден на тракийския, но със "силно гръцко влияние".[15] Измежду индоевропейските езици с жив потомък се смята, че гръцкият е най-близко до арменския. [16][17][18]
Източници
- ↑ а б Browning (1983), Medieval and Modern Greek, Cambridge: Cambridge University Press.
- ↑ Joseph, Brian D. and Irene Philippaki-Warburton (1987): Modern Greek. London: Routledge, p. 1.
- ↑ B. Joseph (2001): "Ancient Greek". In: J. Garry et al. (eds.) Facts about the World's Major Languages: An Encyclopedia of the World's Major Languages, Past and Present. (Online Paper)
- ↑ Linguist List
- ↑ Eugene N. Borza (1992) In the Shadow of Olympus: The Emergence of Macedon, p. 94 (citing Hammond); G. Horrocks, Greek: A History of the Language and its Speakers (1993), ch.4.1.
- ↑ Michael G. Clyne, Sandra Kipp. Tiles in a multilingual mosaic: Macedonian, Filipino and Somali in Melbourne. Pacific Linguistics, 2006. ISBN 9780858835696. с. 21.
- ↑ а б Mosely, Christopher (2007): Encyclopedia of the World's Endangered Languages. London: Routledge, p. 232.
- ↑ Ethnologue: Family tree for Greek.
- ↑ N. Nicholas (1999), The Story of Pu: The Grammaticalisation in Space and Time of a Modern Greek Complementiser. PhD Disseration, University of Melbourne. p. 482f. (PDF)
- ↑ а б Thorsten Roelcke (2003), Variationstypologie.
- ↑ G. Horrocks (1997), Greek: A History of the Language and its Speakers. London: Longman.
- ↑ P. Trudgill (2002), Ausbau Sociolinguistics and Identity in Greece, in: P. Trudgill, Sociolinguistic Variation and Change, Edinburgh: Edinburgh University Press.
- ↑ Roger D. Woodard. "Introduction," The Cambridge Encyclopedia of the World's Ancient Languages, ed. Roger D. Woodard (2004, Cambridge University Press, pp. 1-18), pp. 12-14.
Benjamin W. Fortson. Indo-European Language and Culture. Blackwell, 2004, p. 405. - ↑ Johannes Friedrich. Extinct Languages. Philosophical Library, 1957, pp. 146-147.
Claude Brixhe. "Phrygian," The Cambridge Encyclopedia of the World's Ancient Languages, ed. Roger D. Woodard, Cambridge University Press, 2004, pp. 777-788), p. 780.
Benjamin W. Fortson. Indo-European Language and Culture. Blackwell, 2004, p. 403. - ↑ Philip Baldi. An Introduction to the Indo-European Languages. Southern Illinois University Press, 1983, p. 167.
- ↑ James Clackson. Indo-European Linguistics: An Introduction. Cambridge University Press, 2007, pp. 11-12.
- ↑ Benjamin W. Fortson. Indo-European Language and Culture. Blackwell, 2004, p. 181.
- ↑ Henry M. Hoenigswald, "Greek," The Indo-European Languages, ed. Anna Giacalone Ramat and Paolo Ramat (Routledge, 1998 pp. 228-260), p. 228.
BBC: Languages across Europe: Greek