Никола Карастоянов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 8:
| починал-място = [[Самоков]], днес [[България]]
}}
'''Никола Карастоянов''' (още ''Николай Карастоянов)'')' е български печатар, книгоиздател и книгопродавец, основоположник на [[книгопечатане]]то в България. Има сериозен принос за развитието на печатарството и [[гравюра]] на дърво и мед във времето на българското [[Възраждане]].
 
==Биография==
Ред 15:
[[File:Samokov-History-museum-first-Bulgarian-printing-press-Nikola-Karastoyanov-1828.jpg|left|thumb|Печатната преса на Карастоянов]]
 
През 1828 година, при едно от своите пътувания до [[Белград]] и [[Крагуевац]], свързани с отпечатването на поръчани издания, Никола Карастоянов тайно закупува и изнася в разглобен вид една примитивна дървена [[типография|типографска]] [[печатна преса]] с малко количество готови [[клише]]та и наборен материал. Инсталира я в избата си. Официално разрешение за печатане получава през 1847 година, но още през 1833 година започва да отпечатва [[Света Гора|светогорски]] щампи и други направени ръчно от него гравюри на дърво и мед. След като се сдобива с разрешението, печата и малки книжки с религиозно съдържание, илюстрирани с гравюри, заставки и заглавки. Помощ в работата оказва синът му [[Анастас Карастоянов]] (1822-1880), също известен гравьор, печатар и зограф.
 
Печатната преса на Карастоянов, както и някои от отпечатаните от нея издания (първото българско списание, „[[Любословие]]“, на [[Константин Фотинов]] от 1844 година, Взаимоучителната таблица на Карастоянов, печатана през 1846 година, училищен правилник от 1861 година и други) се пазят днес в [[Исторически музей, Самоков|Историческия музей в Самоков]].