'''Миланският едикт''' , (''Медиолански'') от '''313 г.''' е указ, издаден от двамата [[Август (титла)|августи]] [[Лициний]] и [[Константин I Велики]] в град Медиолан (дн. [[Милано]]). С него християнството се провъзгласява за равноправна на другите религии.
След абдикацията на [[Диоклециан]] и [[Максимиан]] през [[305]] г., настъпват междуособици. Диоклециан провъзгласява за нов август - [[Галерий]], а Максимиан - [[Констанций Хлор]]. [[Галерий]] назначава за цезар на източните провинции, племенника си -[[Максимин Дая]], а за цезар на Италия и африканските провинции военачалника [[Флавий Валерий Север]]. През [[306]] г. умира [[Констанций Хлор]]. Армията провъзгласява за цезар на западните провинции неговия син - [[Флавий Константин]]. След това Максимин Дая се обявява за август на източните провинции. Север бил обявен за август на мястото на починалия Констанций Хлор. Самият Галерий обявява за август [[Валерий Лициний]]. Така през 309 г. римската империя има няколко августи и нито един цезар.
През '''[[311]]''' г. в [[София#История|Сердика]] Император Галерий издава [[Сердикийски едикт|Сердикийския едикт за толерантност]] за прекратяване на гоненията срещу християните и за ''допускане изповядването на християнство в империята''. Това е исторически повратен момент за световната история. Няколко дни след това Императора умира. Негов приемник става Лициний. А съюзник с борбата за правото на християнската религия става другия август - Константин. На срещуположните възгледи са [[Максимин Дая]] и [[Максенций]]. След като Максенций бил убит, а Максимин Дая разбит в битка между Хераклея и Адрианопол, двамата победители - Лициний и Константин се срещат в Медиолан (дн. Милано). Там издават ''Медиоланския едикт'' впрез '''[[313]]''' г. признаващ, не самасамо за зконно допустимо изповядването на християнството, но ''признаващ християнството за равна на другите религия'' в Империята. След издаването на му цялото конфискувано имущество на християните и техните общности трябвало да бъде върнато или компенсирано. Двамата августи - Лициний и Константин, за разлика от предшественика си [[Диоклециан]], който виждал в лицето на църкватахристиянската църква враг, искали да използват християнството за да засилят своята власт. С тази политическа цел те 2 годни след Сердикийския те издават Миланския едикт, с който потвърждават и разширяват признанията за християнската религия.
ВПрез '''[[324]]''' г. след победите на Константин срещу [[Лициний]] при [[Одрин]], [[Босфора]] и на азиатстия му брятбряг при дн. Юскудар (Chrysopolis), на 18 сиптимврисептември 324 г. той се утвърждава като единствен император. Константин I Велики ''обявява християнството за официалнa държавна религия'' на Империята и решава да премести столичатастолицата от езическия Рим ив нов град, който той ще построй на Босфора - [[Константинопол]]. Започват мерки по налагането и масовизирането на новата вяра. През [[353]] г. с едикт са забранени всички видове публични езически ритуали с приношения. ВПрез [[354]] г. е издаден едикт за затваряне на езическите храмове. Горят се библиотеки. Унищожават се статуи. ВПрез [[356]] г. е издаден едикт за събаряне на езическите храмове и за наказване със смърт за идолопоклонничеството[[идолопоклонничество]]. През [[364]] г. с 4 антиезически Едикта: от 4ти февруари, 9ти и 11ти септември, 23ти декември, собствеността на храмовете е конфискувана и са забранени домашните ритуали и скрито езичество под стрх от смъртно наказание. През [[380]] г. [[Теодосий I]] обявява християнството, според догмата на [[Първи Никейски събор|Никейският събор 825]]г., за единствена и строго задъжителна религия за всички в империята. ВПрез [[394]] г. император [[Теодосий I]] забранява [[Олимпийски игри#Древни олимпийски игри|олимпийските игри]] като езически, край на античността[[античност]]та, начало на средновоковието[[средновековие]]то.
