Лазар Доямов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Подпоручикъ (беседа | приноси) |
|||
Ред 33:
След смъртта на Гоно Йотов в сражение с турци през февруари 1911 година, през март Лазар Доямов отново е оттеглен в Атина от гръцкото консулство в Солун, но през май отново успява да избяга и се връща в Македония. На 24 август (или 14 септември) 1912 заедно с двама свои четници се среща между селата Баровица и Църна река с войводата на ВМОРО [[Ичко Димитров|Ичко Гюпчев]], съселянин на Лазар от Баровица, и четника Данко (или Видов), за да уговори условия за примирие, които обаче му поставят засада и го убиват заедно с един от другарите му - Атанасиос Бецос от Гумендже. Лазар Доямов е погребан в родното си село Баровица. Възможно е и да е убит при опожаряването на Крива седмица преди началото на [[Балканска война|Балканската война]], когато гъркомани издават четата на Ичко Димитров в селото<ref>Бабев, Иван, „Македонска голгота - Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.634</ref>.
Димитър Доямов - Биката действа с голяма андартска чета през Балканската война и издевателства над българското население в района на Баровица. На 20 януари 1913 година напада българското училище в селото, унищожава учебните пособия и прогонва българската учителка. На помощ и идват [[Димитър Робков]] с четниците Търтев и Готев, но са пленени и затворени. Друг четник И. Търповски изчезва безследно след като е хванат от Димитър Доямов.<ref>Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.176</ref>.
Лазар е женен за Екатерина Крецовали, учителка от Гевгели, която след окупацията на града от сърбите в 1912 година се установява в Солун. Братовчед на Лазар Христо Доямов е убит от българска чета в 1916 година. В 1967 година на централния площад в Гумендже са издигнати статуи на Гоно Йотов и Лазар Доямов.
| |||