Антон Каравелов: Разлика между версии

Малко известен факт<ref>{{cite book | coauthors = колектив | year = 1988 | title = Енциклопедия - България. Том 6 - "С-Ти" - стадиони | publisher = Българска академия на науките | location = София | pages = 390}}</ref> за арх. Антон Каравелов е, че е проектирал стадиони в България в зората на своята проектантска дейност:

* [[Христо Ботев (стадион, Пловдив)]] е проектиран през [[1958]] г. - [[1959]] г., построен през [[1959]] г. - [[1961]] г. и открит на 14 май [[1961]] г. Първоначално е с 3500035&nbsp;000 седящи места. Спортният комплекс включва лекоатлетическа писта, сектори, съблекални, [[плувен басейн]], баскетболно и волейболно игрище, тенискорт и административна сграда за нуждите на Армейски спортен клуб Ботев (АСК Ботев) - [[ПФК Ботев (Пловдив)]].

* „Народна армия“/[[Българска армия (стадион)]] е проектиран през [[1963]] г. - [[1964]] г. при групов ръководител арх. [[Симеон Иванов]] и изграден през [[1965]] г. - [[1967]] г. Намира се в центъра на [[гр. София]], в [[Борисовата градина]] и представлява спортен комплекс с тенис кортове, баскетболна зала, лекоатлетическа писта и футболно игрище.

Със създаването на специализирания държавен контролен орган в строителството към [[Министерски съвет]] през [[1964]] г., арх. Каравелов, като главен държавен инспектор, стои в челото на нашия научен и практически опит в борбата с незаконното строителство. За по-младата архитектурна колегия той е преди всичко [[автор]] на десетки [[книги]], издадени самостоятелно и в колектив, статии, сборници, монографии и други в областта на проектирането, строителството и техния контрол.

Като архитект проектант работи в гр. [[Сайда]], [[Алжир]] от [[1969]] г. Там творческата му натура отново е забелязана. Проектира, реализира и изпълнява авторски надзор на десетки [[училище|училища]], [[болница|болници]] и [[апартамент|жилищни]] [[сграда|сгради]]. Цялостно проектира градоустройствено и архитектурно нов [[град]] [[Хасасна]] – първия град за приютяване на номадите - [[бедуини]]. През четирите години на престоя си, освен, че проектира, арх. Каравелов контролира италиански, испански и френски архитекти и обучава алжирски техници, предавайки им опита си. Той е изпълнявал технически контрол на строителни обекти на виетнамски, испански, френски, уругвайски и други архитекти. Голяма част от обектите са в [[пустиня|пустинята]] [[Сахара]] ([[Айн Сефра]], [[Айн Урка]], [[Бешар]] и др.).

Сред по-интересните му архитектурни проектни реализации са: [[киносалон]] в гр. Айн Сефра; [[училище|училища]], поликлиники, 150 [[апартамент|жилища]], обособени в самостоятелни [[сграда|сгради]], 40 вили за функционери в префектурата на Сайда и [[парк]] в [[Балул]].

Завръщайки се в България, той става част от екипа на [[Главна инспекция за държавен технически контрол]], чрез която [[Министерство на строителството и архитектурата|Министерството на архитектурата и благоустройството]] осъществява държавен технически контрол по териториално и селищно устройство, по проектиране и строителство и по качество на строителните материали.<br />

Отново заминава като проектант за [[Алжир (град)|Алжир]] през [[1976]] г. Проектира, изгражда и въвежда в експлоатация: поликлиники, здравни центрове, [[училище|училища]], [[апартамент|жилища]] и други.<br />

От [[1980]] г. до [[1986]] г., продължава да работи<ref>{{cite book | last = Караниколова | first = Мария | coauthors = колектив | year = 2003 | title = Петко Каравелов 1843-1903. Между величието и забравата | publisher = Дирекция на музеите - град Копривщица | location = Копривщица | pages = 9}}</ref> в [[Дирекция за национален строителен контрол|Главната инспекция за държавен технически контрол]] към [[Министерство на строителството и архитектурата|Министерство на строителството и селищното устройство]]. След пенсионирането си през [[1986]] г. до [[1997]] г., той е привлечен за консултант към [[Министерство на строителството и архитектурата|Министерство на териториалното развитие и строителството]]. В този период, той продължава да пише книги и публикации, да проектира градоустройствени планове, жилищни и обществени сгради, както и да изработва проекти.

Арх. Антон Каравелов, като енциклопедист, с присъщата му скромност, като [[проектант]], [[писател]], [[журналист]] и ерудиран преподавател, допринася много за систематизирането на правно-техническите въпроси, в сферата на архитектурата и развитието на обществената архитектурна мисъл в България. Публикувал е също така много [[карикатура|карикатури]] за [[вестник]] [[Стършел (вестник)|„Стършел“]] и писал [[фейлетон|фейлетони]] под много [[псевдоним]]и.

* [http://www.epi.bg/index.php?src=%2Fbrowse.php%3Fcat%3D4%26id%3D132%26submit%3D%25EF%25F0%25EE%25E4%25FA%25EB%25E6%25E8 дайджест "Труд„Труд и право"право“];<br />

* Статии, очерци, фейлетони, карикатури и други във вестници „Строител-АБС“]], [http://www.starshel.bg/ „Стършел“], „Право“, „Труд“, „Наеми строителство“, [http://stroitelstvo.info/ „Строителство“/„Строителство-градът“], „Български архитект“, [http://www.delovasedmitsaconsult.com/ „Делова седмица“], „Бизнес вести“;<br />