Уикипедия

Валериан I: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 29:
'''Публий Лициний Валериан''' ({{lang-la|Publius Licinus Valerianus}}), е познат като '''Валериан I''', римски император в периода [[253]]–[[260]] г. Той е единствения император на Рим, попаднал в плен по време на война.
 
Валериан произхожда от знатен италийски род и има успешна кариера в Сената. Не са известни много подробности около ранния му живот, но се знае, че преди възкачването си е бил женен за [[Мариниана|Егнация Мариниана]] също от благородно потекло. Има двама сина -— [[Галиен|Публий Лициний Галиен]] и [[Валериан Младши]]. През 238 г. Валериан е [[принцепс]] на Сената, а после при император [[Деций Траян]], когато временно било възстановено цензорството (251 г.) — бива избран за [[цензор]], но отказва. Впоследствие, като един от близките сътрудници на императора, той е назначен за командир на [[легион]]ите в [[Реция]], [[Норик]] и Долна Германия.
 
През [[253]] г. Валериан е призован от император [[Требониан Гал]] в Италия на помощ срещу [[Емилиан]], претендент въстанал в [[Мизия]] с цел да свали Гал от трона; но тъй като Валериан е зает във война срещу германските племена, той пристига със закъснение, когато Гал вече е свален и убит от войниците. На свой ред Рейнските легиони обявяват своя пълководец Валериан за [[император]]. Когато Емилиан също е убит от своите войници, Валериан бива признат за император от Сената и всички римски легиони (септември [[253]] г.). По това време той е в напреднала възраст и назначава своя син [[Галиен]] за съвладетел.
Ред 36:
Въпреки че Валериан е безспорно добър пълководец и способен владетел, той не успява да изведе [[Римската империя]] от затрудненото ѝ положение. Външните и вътрешни неуредици достигат връхната си точка. В империята вилнее [[чума]], а пограничните области са опустошени от вражески нашествия. Варварите разграбват и унищожават редица градове и провинции, където избиват или поробват селяни.
 
Рязко се влошава положението по границите -— преминавайки [[Дунав]]а, [[готи]]те непрекъснато нахлуват, сеят разруха и плячкосват в [[Дакия]], [[Мизия]], [[Тракия]] и [[Панония]]. По поречието на река Рейн се образуват два големи племенни съюза -— на [[франки]]те и на [[алемани]]те, които правят грабителски набези в [[Галия]] и дори достигат до Испания и Северна Италия. Източните провинции [[Сирия]] и [[Месопотамия]] са нападани от персийски армии, които разгромяват местните легиони и завземат важни градове. Египет е атакуван от номадското племе [[блеми]], Северна Африка -— от [[маври]]те. Различните пълководци, изпращани срещу всички тези врагове, по-късно се провъзгласяват за императори, използвайки царящия смут.
 
По времето на тези бедствия голяма част от населението на империята загива или масово обеднява, а в обезлюдените селища се ширят несигурност, глад, недостиг на стоки, върлуват и различни епидемии. В такива условия учението на ранното [[християнство]] става все по-популярно, привличайки много последователи особено в столицата Рим и в градовете на изток. Опитът на правителството да организира нови религиозни гонения не дава особено добър резултат.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Валериан_I“.