3471
редакции
No edit summary |
|||
'''Полунощница''' ( Мара, мapyxа, мора
==Философски измерения==
Полунощницата е обект на народното въображение и плод на опити да се конкретизира философското ''познание'' за света. Създаването на "типични" представители на "доброто" или "злото" е опит за ранно категоризиране на моралните и етичните явления в рамките на ограничено познание на физическия свят (който е бил страховит и неумолим). За съществуването на някакво реално същество, дало началния импулс за сътворяване на този най-вероятно събирателен образ, с такива измерения няма никакви конкретни доказателства. По-скоро такива същества се отнасят към [[архетипн]]ия образ на [[вещица]]та - самотна, странна, недоразбрана и невписваща се в социалните контури жена, която се препитава с маргинални изкуства. Бялата дреха е символ на дисонанса вграден в природата на това същество, дисонанс между нощта (тъмнината) и белия цвят на дрехата и съответно превъплъщение на конфликта, многопластово вграден в образа на ''полунощницата''; разпусната коса е символ на разпуснатост, контрастираща със славяските женски плитки. Дисонансът на този образ се корени и в събирането на природата на жената - ''даващата живот'' със страшното създание, въвлечено в "противоестествени магии" и животопогубващи среднощни, тайнни ритуали. За древните славяни е било общоприето както силите на доброто са били свързвани с белия ден, [[пладне]]то, [[светлина]]та и явността, така антиподът на този бял ден е нощтта, тъмнината и техният "агент" - полунощницата.
== Източници ==
<references />
*'''(Чайканович) Чajкановиh В.,''' ''Студиjе из религиjе и фолклора'', Београд, 1924 ("Српски етнографски зборник", кн. 31);
*'''(Шнеевайс) Schneeweis E.,''' ''Serbokroatische Volkskunde'', Bd 1 - Volksglaube und Volksbrauch, 2 Aufl., B., 1961;
{{митология-мъниче}}
[[Категория:Духове]]
[[Категория:Народна демонология]]
|