Разлика между версии на „Киро Геошев“

редакция без резюме
'''Киро Геошев Хранов''' (Киро Гьошев), ''Киро Селянчето'' наричан и ''Киро кафеджи'' защото държал дюкян в [[София]] е софийски книжар<ref>Георги Тахов, ''Преди да тръгне към бесилката...'' Сб. Възрожденски книжари, С. 1980, 167-168.</ref>, съратник и ятак на [[Васил Левски]], член на Софийският Революционен комитет.
 
Киро е роден е в с. [[Ярджиловци]], баща му е ярджиловчанина Геоше Хранов, а майка му е Милена от с.Църква <ref>Днес квартал Църква на гр. [[Перник]], преди това село Даскалово Пернишко</ref>. Дюкянът на Киро в София е бил на ''Конския пазар''. Там се ставали срещи на комитета, криели са се фалшиви паспорти и комитетски пари. Освен с революционни дела като сподвижник на Левски, като книжар той е пропагандатор на българската национална идея. Разпространява в София и в обиколките си в околните близки и по-далечни села, родолюбива литература, като известните “Народни песни” или "Народна песнопойка" - сбирка с хайдушки и патриотични текстове съставена от Н. Вардев, „Поевропейчване на турчина" - комедия от Д. Паничков, „За славянското произхождение на дунавските българи" от Д. Иловски, „История на хайдут Сидеря и неговът бивол Голя" от Н. Козлев и др. В [[1876]] г. организира и финансира протестна делегация до руският цар на българите от софийско и пернишко за издевателствата на турците при потушаването на Априлското въстание, действията й, предизвикали широк отзвуквъзпяти и съчуствиев ународна петербуртското обществопесен<ref>[http://www.yardjilovci.com/content/773/историческите-корени-на-една-песен]</ref>, предизвикали широк отзвук и съчуствие у петербуртското общество<ref> [http://www.yardjilovci.com/content/771/киро-кафеджи]</ref> спомагат за обявяването на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско турската Освободителна война]].
 
Обесен e от турците на 15.ХІ.1877г. непосредствено до църквата [[Свети Спас (София)|Свети Спас]] на ''Говежди пазар'' в София заедно с други трима софийски книжари - [[Никола Чолака]], обесен на Куручешме, х. [[Стоян Книжар]] - на Капана и [[Георги Абаджията|Георги Стоичков]] на Драз махала. Френският кореспондент Дик де Лонли (Дик де Лонле) пише, че "едно момче от осъдените пеело славянска патриотична песен пред бесилката". <ref>[http://www.yardjilovci.com/content/773/историческите-корени-на-една-песен]</ref><ref> [http://www.yardjilovci.com/content/771/киро-кафеджи]</ref>, това е Киро, който при езекуцията пее песента на [[Добри Чинтулов]] ''"Вятър ечи, Балкан стене"''<ref>''„... от Радомирско Ярджиловци беше докарано едно момче за това, че пяло „Балкан ечи, сам юнак с тръба зове свойте братя, всички на оръжие и пр. Името му не помня, обесиха го само за тази песен през м. октомври."'' Архимандрит Зинови поп Петров, „Автобиография" /НКБМ, ф.760,оп.1, а.е.1, л.20/</ref>. Погребен е при олтара на разрушената църква „Свeти Спас" до която е обесен. <ref> ''"Бил съставен протокол от църковните власти за този гроб, че е намерен точно над олтаря-стария,...При разкопките за възстановяване на църквата „Св. Спас" било констатирано, че обесването било точно над олтара на старата църква. "'' Симеон Мильов, "Костадин Йованчев Геошев /Божкови/ - Кота", Архив на Михаил Георгиев, гр. Брезник. </ref>
14 448

редакции