Полунощница (дух): Разлика между версии

3997 байта добавени ,  преди 12 години
редакция без резюме
мРедакция без резюме
Редакция без резюме
'''Полунощница''' ( Мара, мapyxа, мора иили Марена) ) е митологично същество в [[славянска митология|славянската митология]], описано в народната [[демон]]ология като висок на ръст зъл женски [[дух]] с вид на ''млада жена'' с разпусната коса ''или'' на старица в чисто бяла дреха<ref>[http://krotov.info/history/09/3/ivanovv.html Иванов ВВ, Топоров, ВН ''Статья из энциклопедии "Мифы наpодов миpа"'' в 2-х томах, Москва, 1982.]</ref>, посестрима на ''полудницата[[полудниц]]ата''. Броди по „разпътно време“ — от полунощ до зори — когато всички зли сили излизат навън, а пътищата се оплитат и се „разпътват“, т.е. водят в грешна посока. Полунощниците често стоят по кръстопътищата, заедно с [[караконджул]]ите и ако срещнат човек му причиняват всякакво зло.
==ФилософскиНародопсихологични измерения==
===Ранна категоризация===
Полунощницата е обект на народното въображение и плод на опити да се конкретизира философското ''познание'' за света. Създаването на "типични" представители на "доброто" или "злото" е опит за ранно категоризиране на моралните и етичните явления в рамките на ''ограничено познание на физическия свят'' (който е бил страховит и неумолим). За съществуването на ''някакво реално същество'', дало началния импулс за сътворяване на този най-вероятно събирателен образ с такива измерения, няма ''никакви конкретни доказателства'', макар че автори и изследователи като [[Ерих фон Деникен]] твърдят и създават псевдонаучни теории<ref>[http://www.novinar.net/?act=news&act1=det&stat=center&mater=MjcyNjsxNA==&sql=MjcyNjs1MA== Деникен и теорията за палеоконтакта]
Полунощницата е обект на народното въображение и плод на опити да се конкретизира и нормира философското ''познание'' за света. Създаването на "типични" представители на "доброто" или "злото" е опит за ранно и крайно категоризиране на моралните и етичните явления в рамките на едно ''ограничено познание на физическия свят'' (който за прародителите е бил страховит, непознат и неумолим).
</ref>, че зад легендите стоят реални контакти с извънземни феномени. По-скоро такива същества се отнасят към [[архетипн]]ия образ на [[вещица]]та - самотна, странна, недоразбрана и невписваща се в социалните контури жена, която се препитава с маргинални изкуства. Бялата дреха е символ на дисонанса вграден в природата на това същество, дисонанс между нощта (тъмнината) и белия цвят на дрехата и съответно превъплъщение на конфликта, многопластово вграден в образа на ''полунощницата''; разпусната коса е символ на разпуснатост, контрастираща със славяските женски плитки. Дисонансът на този образ се корени и в събирането на природата на жената - ''даващата живот'' със страшното създание, въвлечено в "противоестествени магии" и животопогубващи среднощни, тайни ритуали. За древните [[славяни]] е било общоприето както силите на доброто са били свързвани с белия ден, [[пладне]]то, [[светлина]]та и явността, така антиподът на този бял ден е нощта, тъмнината и техният "агент" - полунощницата.
===Хипотезите за палеоконтакт===
 
Полунощницата е обект на народното въображение и плод на опити да се конкретизира философското ''познание'' за света. Създаването на "типични" представители на "доброто" или "злото" е опит за ранно категоризиране на моралните и етичните явления в рамките на ''ограничено познание на физическия свят'' (който е бил страховит и неумолим). За съществуването на ''някакво реално същество'', дало началния импулс за сътворяване на този най-вероятно събирателен образ с такива измерения, няма ''никакви конкретни доказателства'', макар че автори и изследователи като [[Ерих фон Деникен]] твърдят и създаватв псевдонаучни теории<ref>[http://www.novinar.net/?act=news&act1=det&stat=center&mater=MjcyNjsxNA==&sql=MjcyNjs1MA== Деникен и теорията за палеоконтакта]
</ref><ref>{{cite book |last=Lieb |first=Michael |authorlink= |coauthors= |editor= |others= |title=Children of Ezekiel: Aliens, Ufos, the Crisis of Race, and the Advent of End Time |origdate= |origyear= |origmonth= |url= |format= |accessdate= |edition= |series= |date= |year=1998 |month= |publisher=Duke University Press |location= |language= |isbn=0-8223-2268-4 |oclc= |doi= |id= |pages=250 |chapter= |chapterurl= |quote= }}</ref><ref>{{cite book |last= |first= |authorlink= |coauthors= |editor= |others= |title=Cithara |origdate= |origyear= |origmonth= |url= |format= |accessdate= |edition= |series= |date= |year=1961 |month= |publisher=St. Bonaventure University |location= |language= |isbn= |oclc= |doi= |id= |pages=12 |chapter= |chapterurl= |quote= }}</ref>, че зад легендите стоят реални контакти с извънземни феномени, които са оставили материални доказателства в много местни култури. В този смисъл демоните се възприемта като космонавти, а метлите на вещиците - като транспортьори. Днешните възгледи по отношение на митологичните същества са, че по-скоро такива същества се отнасят към [[архетип]]ни образи, в случая на '''[[вещица]]та''' - самотна, странна, недоразбрана и невписваща се в социалните контури жена, може би и стерилна, заобиколена от котки или други животни за компания, която се препитава с маргинални или забранени изкуства.
===Символични елементи===
</ref>,В чеописанието задна легендитеполунощницата стоятприсъстват реалниняколко контактипоказателни ссимволични извънземниелементи: феномени. По-скоро такива същества се отнасят към [[архетипн]]ия образцвят на [[вещица]]та -дрехата, самотнавъзраст, страннапол, недоразбрана и невписваща се в социалните контури женакосата, коятовреме сена препитаваденонощието си маргинални изкуствакръстопът. Бялата дреха е символ на дисонанса вграден в природата на това същество, - дисонанс между нощта (тъмнината) и белия цвят на дрехата и съответно превъплъщение на ''конфликта'', многопластово вграден в образа на ''полунощницата''; разпусната коса е символ на разпуснатост, контрастираща със славяските женски плитки; неопределеността на възрастта - за едни младата жена е по-опасна, за други старицата. Дисонансът на този образ се корени и в събирането на природатаблагодатната природа на жената-майка - ''даващата живот'' съсс страшнототова страшно създание, въвлечено в "противоестествени магии" и ''животопогубващи'' среднощни, тайни ритуали. За древните [[славяни]] е било общоприето кактосвързването на доброто със светлината. Слънцето е символ на [[Даждбог]], а силите на доброто са били свързванисвързани с белия цвят и светлината (оттам и изразите - "бял ден да не видиш!", "бели пари за черни дни," "черно ми е пред очите" и т.н.). В този смисъл, нешата които са на страната на доброто са по [[пладне]]то, съпътствани от [[светлина]]та и явността,; така антиподът на този бялбелия ден е нощта, на светлината-тъмнината, иа технияттехен "агент" -е полунощницата.
===Практична стойност===
Кокото и странно да звучи, тези образи имат практична стойност и тя е предпазна. Полунощниците са били ''пътепоказателите'' "Край на настилката! Внимание!" В легендите полунощниците напада хора отлъчили се от правия път на морала и нормата. Освен морално-етичните предписания съществува и още по-практично - на хората се е препоръчвало '''да пътуват през деня''', за да не попадната на крайпътни ями, разбойници, вълчи глутници или пропасти. Славяните с основание избягвали нощта, когато хищниците излизали на лов. За да се драматизира предписанието "Не пътувайте нощем", вместо мечки, лъвове или вълци се изобретил друг далеч по-страшен образ - на злонамерената жената(!), която освен очертанията сигурно в ума на предупреждаваните е съхранила човешката изобретателност.
== Източници ==
<references />
*'''(Чайканович) Чajкановиh В.,''' ''Студиjе из религиjе и фолклора'', Београд, 1924 ("Српски етнографски зборник", кн. 31);
*'''(Шнеевайс) Schneeweis E.,''' ''Serbokroatische Volkskunde'', Bd 1 - Volksglaube und Volksbrauch, 2 Aufl., B., 1961;
 
{{митология-мъниче}}
 
[[Категория:Духове]]