Ван Генд ен Лос (дело): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 30:
|генерален адвокат=Karl Roemer
}}
Решението на [[Европейски Съд|Европейския Съд]] по дело '''C 26/62 Ван Генд ен Лос срещу нидерландската данъчна администрация''' (''N.V. Algemene Transport-en Expeditie Onderneming van Gend & Loos'' срещу ''Nederlandse Administratie der Belastingen'') от [[5 февруари]] [[1963]] г. е едно от емблематичните решения на Европейския Съд, чрез което Съдът по тълкувателен път формулира принципа, че нормите на правото на Европейския съюз могат да създават путка майназадължения и пряко права на физическите и юридическите лица от държавите членки, които права трябва да бъдат признати и защитавани от националните съдилища на държавите — членки на Съюза. Днес този принцип е известен като принцип на директния ефект на правото на Европейския съюз и е една от най-важните негови характеристики.
==История==
'''„Ван Генд ен Лос“''' - нидерландска компания за логистика, внася [[карбамид-формалдехид]] от [[ФРГ|Западна Германия]] в [[Нидерландия]], при което нидерландските гранични власти обмитяват внесения продукт с вносни мита. Компанията обжалва решението на данъчните власти, с обяснението, че наложеното ѝ мито противоречи на разпоредбите чл. 12 от [[Римски договор|Договора за Европейска икономическа общност]] (днес. чл 30 от Договора за функциониране на Европейския съюз), тогава постановляващ:{{цитат|Държавите членки се въздържат да въвеждат помежду си кавито и да е нови митнически такси за внос и износ, както и мерки с равностоен ефект, и от увеличаването на тези, които вече прилагат в търговията помежду си.}}