Георги Христов (революционер): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 21:
След потушаването на въстанието Христов бяга в Гърция, престоява три месеца в Ламия и се установява в България. Връща се в Гърция през март 1904 година с [[Кузо Блатски]], но двамата са арестувани в Трикала. След освобождението му, възползвайки се от султанската амнистия, през Солун се връща в Хрупища и се легализира. Прави опит да помири враждуващите войводи [[Нумо Желински]] и [[Никола Добролитски]], но през май е арестуван и освободен и затворен в Костур, по-късно в Корча и в Битоля. Освободен е чак след една година и е назначен за български учител в Хрупища, а по-късно в Осничани, но не учителства. Като легален активно развива революционна дейност, като в дома му отсядат местните войводи [[Вангел Попхристов]] и Киряк Шкуртов.
 
На 13 декември 1907 година отново е арестуван, след като властите откриват уличаващи го документи у загиналия [[Кузо Попдинов|Кузо Блатски]], и осъден на 7 години затвор от извънреден безапелационен съд в Битоля. Освободен след 7 месеца при амнистията дадена след [[Младотурска революция|Младотурската революция]], Христов става учител в [[Нестрам]] и се опитва да противодейства на гъркоманията в района. Христов е избран в Националния околийски комитет, който трябва да представлява интересите на българите пред новите власти. Христов учителства в Нестрам три години, като обикаля целия Нестрамкол и се опитва да върне жителите към българщината. Пред ноември 1910 година е арестуван от младотурските власти, но е освободен, а по време на [[обезоръжителна акция на младотурците|обезоръжителната акция]] след една година е арестуван отново за малко.
В 1911 и 1912 година Христов е учител в Хрупища и прави ремонт на местното училище и на българския параклис и основава пансион за външни ученици.
 
В 1913 година учителите Георги Христов еи Владислав Томов заедно с всички български първенци след края на учебната година са арестуванарестувани от новите гръцки власти в Хрупища. Христов е задържан и затворен заедно с други арестувани местни българи и военопленици от [[Сборна партизанска рота на МОО|Сборната партизанска рота на Македоно-одринското опълчение]] в началототрюма на параход в Солунското пристанище. В края на януари 1914 година Христов заедно със семейството си е принуден да се изселиизселен в България. Установяваи се установява в новоосвободения [[Ксанти]], където се заселват много бежанци от Костурско. Там Христов е сред основателите на Костурското братство. Учителства в село [[Райково]], ачлен ве 1921на -комисията 1922по година в прогимназията в [[Асеновград|Станимака]]. Работи за решаваненастаняване на проблемите на македонските бежанцибежанците и ечиновник председателв намировия Дружествотосъд напо [[Македонскадържавните федеративнаимоти организация|македонскатаи федеративнав организация]]реквизиционната до 1924 годинакомисия. МестиВ се1919 вгодина [[Симеоновград]],става в 1927 годинаучител в селоКсантийската [[Малко Градище]], а по-късно се установява в [[Хасково]].гимназия
 
След Първата световна война, когато Ксанти е даден на Гърция, Христов заедно с гимназията се мести в село [[Райково]], където учителства две години. От 1921 до края на 1924 година е учител в прогимназията в [[Асеновград|Станимака]]. Работи за решаване на проблемите на македонските бежанци и е председател на Дружеството на [[Македонска федеративна организация|македонската федеративна организация]] до 1924 година. Мести се в [[Симеоновград|Търново Сеймен]], където от 1925 до началото на 1927 година работи като чиновник в коносрциума за тютюн. На 17 юни 1927 година става учител в село [[Малко Градище]], а от 7 октомври е директор на прогимназията. По-късно се установява в [[Хасково]].
 
След окупацията на Гърция през Втората световна война през май 1941 година българското правителство праща делегация на Костурското братство в Югозападна Македония. В нея влизат [[Дамян Илиев]], [[Спиро Василев]] и Петър Марков от Загоричани, [[Пандо Киселинчев]] от Косинец и Георги Христов. Делегацията обикаля Леринско и Костурско по маршрута Битоля – [[Баница (дем Лерин)|Баница]] – [[Екши Су]] – [[Зелениче]] – Загоричани – [[Хрупища]] – Косинец – [[Лабаница]] – [[Смърдеш]] – [[Брезница (дем Преспа)|Брезница]] – [[Руля]] – [[Желево]] – [[Лерин]], където на 24 май присъства на голямо българска манифестация. В доклада си до правителството, пътуването на делегацията е определено като