Фриц Хабер: Разлика между версии

▲Роден е в [[Бреслау]] в [[Германия]] на [[9 декември]] [[1868]]. Учи в периода [[1886]]-[[1891|91]] в [[Хайделбергски университет|Хайделбергския университет]] при [[Роберт Бунзен]], в [[Хумболтов университет на Берлин|Берлинския университет]] при А.В. Хофман, и в Шарлотенбургския технически колеж (дн. [[Берлински технически университет]]) при [[Карл Либерман]].

▲Жени се за Клара Имервар през [[1901]]. Преди да започне своята академична кариера, той работи в бизнеса на баща си, който е пряко свързан с химията, и в Института за технология в Цюрих, заедно с [[Георг Лунге]].

▲Докато е в [[Карлсруе]] ([[1894]]-[[1911]]), той и [[Карл Бош]] разработват [[процес на Хабер-Бош|процеса на Хабер-Бош]], с който чрез катализа от [[водород]] и атмосферен [[азот]] при висока [[температура]] и [[налягане]] се получава [[амоняк]]. За своя труд получава [[Нобелова награда за химия]] през [[1918]]. Процесът на Хабер-Бош е много важен за промишлената химия, тъй като производството на азотни продукти като [[тор]]ове, [[експлозив]]и и други от природни ресурси като [[натриев нитрат]] ('Caliche', произвеждан в [[Чили]]), вече не е необходимо. Избягването на [[малтусианство|малтусианската]] катастрофа се приписва на внезапната достъпност на евтин азотосъдържащ тор.

▲Занимава се активно и с проучването на химическите реакции, свързани с отделянето на топлина; с получаване на [[злато]] от морска вода, с [[адсорбация|адсорбационните]] ефекти, и с [[електрохимия]]та. Голяма част от научната му дейност в периода 1911-1933 е проведена в Института за физическа химия и електрохимия в [[Берлин]]-[[Далем]]. Хабер играе важна роля за развитието на химическите оръжия през [[Първа световна война|Първата световна война]], като част от тази работа се състои в изобретяването на [[противогаз]]и с [[абсорбция|абсорбиращи]] филтри. В известен смисъл, химическите оръжия, използвани в Първата световна война, изправят един срещу друг нобеловите лауреати Фриц Хабер и французина [[Виктор Гриняр]]. Съпругата му се противопоставя на дейността му по разработването на бойни отровни вещества и се самоубива с неговото служебно оръжие след като Хабер ръководи първото използване на [[хлор]] в [[Ипр]].

▲Когато проучва ефектите на отровните газове, Хабер открива проста математическа връзка между концентрацията (C) на газа и времето (t), за което той се вдишва, която се изразява с формулата C * t = k, където k е константа. С други думи, излагането за дълго време на малко количество газ може да има същите последствия (например [[смърт]]), каквито би имало излагането на голямо количество за кратко време. Тази връзка е известна като [[Закон на Хабер]]. Хабер се защитава от обвиненията за нехуманност, свързани с използването на бойни отровни вещества, като казва, че смъртта е смърт, независимо по какъв начин е причинена. През [[1920-те|20-те години]] той разработва цианидния газ Циклон Бе, използван като [[инсектицид]] (напр. като дезинфекционно средство) и по-късно в [[концентрационен лагер|концлагерите]].

▲Принуден е от [[нацизъм|нацистите]] да емигрира през [[1934]], тъй като е [[евреи]]н, след като е служил дълго време на своята страна. Умира в изгнание в [[Базел]] на [[29 януари]] [[1934]] от тежка болест.

▲* [http://nobelprize.org/chemistry/laureates/1918/haber-bio.html Биография] (на английски)