Уикипедия

Син (митология): Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Xqbot (беседа | приноси)
Ботове
131 684 редакции
м Робот Промяна: jv:Nanna (mitologi)
малки
Ред 1:
{{към пояснение|Син|Син}}
[[Image:Khashkhamer seal moon worship.jpg|thumb|250px|Отпечатък от цилиндричния печат на ''Хашхамер'', ''патеси'' (първожрец) на ''Син'' от [[Ишкун-Си]], около 2100 пр.н.е. Седналата фигура най вероятно е [[Ур-Наму]], полагащ управлението в ръцете на Хашхамер, предвождан от [[ламма]]. Присъствието на Син е под формата на полумесец.]]▼
'''Син''' ([[акадски език|от акадски език]]: '''Сън''', '''Суен'''; [[шумерски език|на шумерски]]:'''Нанна''') е [[шумер]]ски [[бог]] в [[Месопотамска митилогия|месопотамската митология]]. Той е лунният бог и син на божествата [[Енлил]] и [[Нинлил]]. Неговият свещен град е [[Ур]]. Името ''Нанна'' е с шумерски произход и означава „осветителят.“▼
 
▲'''Син''' ([[акадски език|от акадски език]]: '''Сън<ref>бел. прев.: оттук се предполага, че е произкодът на глагола ''сънувам'', на испански сън е ''суеньо''.</ref>''', '''Суен'''; [[шумерски език|на шумерски]]:'''Нанна<ref>бел. прев: от името на Нанна, се предполага, че идва приспивното ''"нани-на"''</ref>''') е [[шумер]]ски [[бог]] в [[Месопотамска митилогиямитология|месопотамската митология]]. Той е [[луна|лунният]] бог и син на божествата [[Енлил]] и [[Нинлил]]. Неговият свещен град е [[Ур]]. Името ''Нанна'' е с шумерски[[шумерия|шумери]]ски произход и означава „осветителят.“
== История ==
Главното [[светилище]] на Нанна в град Ур се е наричало ''E-гиш-шир-гал'' („дом на голямата /великата/ светлина“). Син, впоследствие идентифициран с Нанна, имал светилище край [[Харан]] (Харран) наречено ''E-кхул-кхул'' („дом на радостите“). На печати той е изобразяван като старец с падаща брада и със символ '''полумесецът''' (<ref>виж още [[Ислям]], [[полумесец]], [[Мека]])</ref>. В [[астрология|астрално]]-[[теология|теологичната]] система е [[нумерология|представян от числото]] 30 и от луната. Това число вероятно се отнася до средния брой дни в един лунен месец (точният брой всъщност е 29≈29.53 дни), премерен между две последователни новолуния.
 
Мъдростта,Лунният персонифициранабог оте луннияперсонификация богна мъдростта, също такаотнасяща се отнася до постиженията на древните учени астрономи[[астроном]]и, за които наблюденията на [[лунни фази|фазите на луната]] са били важен фактор в развитие на математическите и умения. Тенденцията за централизиране на вселенската власт е довела до установяване на доктрината[[доктрина]]та за троицата (<ref>виж още [[Света Троица]], [[старозаветна Троица]])</ref>, състояща се от ''Син'', ''[[Шамаш]]'' и ''[[Ищар]]'', съответно олицетворяващи '''луната''', '''слънцето''' и '''планетата [[Венера]]''' (зорница/вечерница).▼
 
▲Мъдростта, персонифицирана от лунния бог, също така се отнася до постиженията на древните учени астрономи, за които наблюденията на фазите на луната са били важен фактор в развитие на математическите и умения. Тенденцията за централизиране на вселенската власт е довела до установяване на доктрината за троицата (виж още [[Света Троица]], [[старозаветна Троица]]), състояща се от ''Син'', ''[[Шамаш]]'' и ''[[Ищар]]'', съответно олицетворяващи '''луната''', '''слънцето''' и '''планетата Венера''' (зорница/вечерница).
 
▲[[Image:Khashkhamer seal moon worship.jpg|thumb|250px|Отпечатък от цилиндричния печат на ''Хашхамер'', ''патеси'' (първожрец) на ''Син'' от [[Ишкун-Си]], около 2100 пр.н.е. Седналата фигура най вероятно е [[Ур-Наму]], полагащ управлението в ръцете на Хашхамер, предвождан от [[ламма]]. Присъствието на Син е под формата на полумесец.]]
 
НареченНаричан Син във [[Вавилон]] и [[Асирия]] и почитан в [[Харан]], Синтой носел брада, направена от [[лапис лазули]] и яздел крилат [[бик]]. НеговатаНегова съпруга била [[Нингал]] („Великата Дама“), която му родила синасин - [[Уту]] („Слънце“) и дъщерятадъщеря - [[Инанна]] (''Инанна'' се смята да е шумерското име на богинята Ищар). Други символи освен полумесеца са крилатият бик (идва от името на баща му, [[Енлил]], „Небесният бик“) и триножникът, който вероятно е статив за лампа.
 
Важен шумерски текст („Енлил и Нинлил“)<ref>{{cite web |url=http://etcsl.orinst.ox.ac.uk/section1/tr121.htm |title=Enlil and Ninlil: translation}}</ref> разказва за слизането на Енлил и Нинлил (бременна с Нанна/Суен) в подземния свят/ада. Там се показват три „замествания“ за да се позволи на Нанна/Суен да излезе на бял свят. Историята има сходство с друг текст известен под името „Слизането на Инанна“.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Син_(митология)“.