Сливени: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 20:
== География ==
Селото е разположено в [[Костурска котловина|Костурската котловина]] и отстои на 7 километра западно от град [[Костур (град)|Костур]] на левия бряг на Рулската река (или [[Бистрица (Гърция)|Бистрица]]), в западното подножие на планината [[Саракина (планина)|Саракина]], тъкмо след края на пролома Берик.
==История==
Ред 26:
В 15 век в Сливени са отбелязани поименно 71 глави на домакинства.<ref>[http://www.promacedonia.org/hg/poselen.html Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и изкуство, II изд., София, 1989.]</ref> В османските [[Дефтер|данъчни регистри]] от средата на 15 век ''Сливени'' е споменато с 27 глави на семейства и двама неженени ''Папа Сивлия, Йорг, Тодор, Пелегрин, Джаин, Радомир, Джурко, Йорг, Тодор, Стайо, Алекса, Яно, Тодор, Добро, Михо, Никола, Раде, Стамат, Михо, Нико, Никифор, Добро, Кирк (Герг), Филип, Манол, Алекса, Добри, Петре, Койо и Никола'', и три вдовици ''Кала, Мара и Мара''. Общият приход за империята от селото е 1 776 [[акче]]та<ref>Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје 1973, стр. 115</ref>. ''Горно Сливени'' е споменато с 10 глави на семейства и един неженен: ''Леко, Михо, Йорг, Спасе, Стайо, Лекос, Томчо, Добро, Маврангел, Филип и свещеника Андон'' с 670 акчета данък<ref>Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје, 1973, стр. 121</ref>.
В края на 19 век Сливени е [[албанци|албанско]] [[ислям|мюсюлманско]] село, изолирано сред околните български села. Жителите му албанци идват по времето на Али паша Янински, завладяват селото и прогонват българските му жители.<ref>Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 166.</ref>
В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., ''Славени'' (Slavéni) е посочено като село в Костурска каза с 35 домакинства и 105 жители [[мюсюлмани]].<ref>Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 108-109.</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година Сливени има 270 жители арнаути мохамедани.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_43.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 265.]</ref> Гръцка статистика от 1905 година представя селото като изцяло турско 400 жители.<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/040.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Koromilia.]</ref> Според други гръцки сведения в селото има 35 мюсюлмански славофонски семейства.<ref>[http://georgedm.no-ip.org/index.php?option=com_content&task=view&id=914&Itemid=369 Σλίβενη]</ref> Според Георги Константинов Бистрицки Сливени преди Балканската война има 52 албаномохамедански къщи.<ref>Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр.8.</ref>
Сливенският манастир е база на [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцките андартски чети]] и затова в 1905 година е опожарен от четите на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]].<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/18.html Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1943, стр. 211.]</ref> Сливенските албанци, може би под влияние на албанското възраждане, подобно на тези от [[Костенария|костенарското]] изолирано албанско село [[Вичища (дем Орестида)|Вичища]] спазват неутралитет към революционните борби на съседите си българи.<ref>Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 166.</ref>
По време на [[Балканска война|Балканската война]] 1 човек от Сливени се включва като доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 374 и 878.</ref>
| |||