Георги Христов (революционер): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 27:
В 1913 година учителите Георги Христов и Владислав Томов заедно с всички български първенци след края на учебната година са арестувани от новите гръцки власти в Хрупища. Христов е задържан и затворен заедно с други арестувани местни българи и военопленици от [[Сборна партизанска рота на МОО|Сборната партизанска рота на Македоно-одринското опълчение]] в трюма на параход в Солунското пристанище. В края на януари 1914 година Христов заедно със семейството е изселен в България и се установява в новоосвободения [[Ксанти]], където се заселват много бежанци от Костурско. Там Христов е сред основателите на Костурското братство, член е на комисията по настаняване на бежанците и чиновник в мировия съд по държавните имоти и в реквизиционната комисия. В 1919 година става учител в Ксантийската гимназия
След Първата световна война, когато Ксанти е даден на Гърция, Христов заедно с гимназията се мести в село [[Райково]], където учителства две години. От 1921 до края на 1924 година е учител в прогимназията в [[Асеновград|Станимака]]. Работи за решаване на проблемите на македонските бежанци и е председател на Дружеството на [[Македонска федеративна организация|
След окупацията на Гърция през Втората световна война през май 1941 година българското правителство праща делегация на Костурското братство в Югозападна Македония. В нея влизат [[Дамян Илиев]], [[Спиро Василев]] и Петър Марков от Загоричани, [[Пандо Киселинчев]] от Косинец и Георги Христов. Делегацията обикаля Леринско и Костурско по маршрута Битоля – [[Баница (дем Лерин)|Баница]] – [[Екши Су]] – [[Зелениче]] – Загоричани – [[Хрупища]] – Косинец – [[Лабаница]] – [[Смърдеш]] – [[Брезница (дем Преспа)|Брезница]] – [[Руля]] – [[Желево]] – [[Лерин]], където на 24 май присъства на голямо българска манифестация. В доклада си до правителството, пътуването на делегацията е определено като
| |||