Долни Луковит: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
D13gl3 (беседа | приноси)
България,Мизия,Долни Луковит
м Премахнати редакции на D13gl3 (б.), към версия на Sherpa
Ред 73:
Всяка година на 02 юни се извършва панихида в памет на загиналите жители на селето във войните 1912-1913 г. и 1915-1918 г.
 
== Други ==
== Представяне на с.Долни Луковит ==
 
Най-старата славянска държава е българската,след нея са руската,основана през IXв. и сръбската,основана в първата половина на IXв.Държавата е власт,ред и сигурност,без които нито един народ не може да съществува,но тази власт първоначално е била чужда за народа,макар и да му е била враждебна,този фактор във формирането на България като държава и нация ще ни обясни много особености в народностния характер на българския народ;той ще ни обясни до голяма степен и ролята,която този народ е играл в история на Югоизточна Европа.Тази историческа истина обяснява и отношенията на българина към държавната власт и понятието му за държава,все пак у нас,българите,с течение на времето се образува и държава, и понятието за държавата.Славянските народи изобщо са земеделски народи и са привързани към земята.
 
Българските и чуждите историци доказват с неоспорими данни,че българската държава е основана от хунобългарите,от водачите на онази монголска орда,която е проникнала в североизточната част на Балканския полуостров.Ние,българите,сме славяни,но с много расови смесици.Едва ли има друга славянска държава с толкова примеси от чужда кръв.България е била на пътя,който през вековете е свързвал Изтока със Запада,път,по който са се преселвали най-разнорасови племена и народи.Най-старите обитатели на Балканския полуостров са били,както се знае,траките.Но през полуострова и особено през България,като в център на същия и на кръстопътя от изток на запад,са минавали скити,славяни,печенеги,кумани,готи и по-късно,през средните векове-кръстоносците.Всички тия народи са вкоренили и оставили в наследство в природата на българина много расови и културни особености,затова и характера на българския народ е с много нюанси.
 
Българите от Мизия,от Югозападна България и от Македония като расов тип и като характер не са напълно еднакви.Българинът от Мизия е по-чист славянски тип;от Тракия и Македония и от части Югозападна България е смесица от траки и славяни,тракийските расови особености са преобладаващи.Българинът от България е по фантаст,романтик и по-сантиментален,той е земеделец,привързан здраво о земята.Северна България,т.е. Мизия е дала повечето наши политици и държавници,търговци и индустралци.В Южна България, т.е. българска Тракия е с преобладаващ тракийски тип,са родени повечето поети и писатели.Дългото робство,по-рано под Византия и по-късно от Турция,е наложило своя отпечатък в една особена черта на българския национален характер-българинът е недоверчив,подозрителен и затворен у себе си;той е бунтар и с революционен патос.
 
В началото на втората половина на IX в.(864г.) княз Борис приема сам християнската вяра и покръства в православието българския народ.Покръстването на българите и създадената от солунските братя Кирил и Методий българска азбука и по-късно превеждането на Евангелието от гръцки на български,с други думи,създаването на българо-славянска писменост е едно от най-крупните исторически събития в живота не само на българите,но и на целия славянски свят.Тази реформа на княз Борис е с голямо политическо и държавническо значение за всички славянски народи.
 
България в своето историческо съществувание до днешен ден три пъти попада под чуждо господство и в процеса на своя исторически живот ние имаме три български царства.Първото българско царство е от Аспарух до Самуил-от 681г. до 1018г. Просъщесвувало е три столетия.През 1018г. България била завладяна от Византия до 1186г.Тя е била наново византийска провинция и е робувала две столетия.В 1186г. България е освободена от династията на Асеновците и съществува като Второ българско царство от 1186г. до 1393г.Съшестувала е като свободна и независима държава пак две столетия.През 1393г. България е завладяна от турците и е била под тяхно владичество близо пет столетия.През 1878г. България е наново освободена от Русия и това е Третото българско царство.Такива зигзаги,ако можем така да се изразим,бележи историята в живота и борбите на българската държава и на българския народ:величия и падения,свобода и робство, като че ли се сменят по ред.Колко кървави жертви,колко морални и материални сили е изразходвал българския народ във войни и е чудно,че той не е загинал,а като легендарната птица е възкръсвал от пожарите и подмладен и като че ли отпочинал,той е поемал отново борбата,за да си извоюва правото на свободно и независимо съществуване.
 
Това е картината,очертана с най-бегли краски,в политическия и военен живот на нашето отечество в миналото.
 
Мизия е древна историческа област и провинция на Римската империя. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с р.Дунав, на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Евксински понт. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави Румъния, България и Сърбия.
 
Съвременното разбиране за Мизия е, че обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Средна и Северна Добруджа - в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл.
История за възникването на с. Долни Луковит
 
На север от сегашното село Долни Луковит, на около километър е съществувало римско селище от късно античния период. За това свидетелствуват основите на крепост и други обществени сгради, които бяха разкрити при прокопаването на канала за водоснабдяването на с. Староселци. Освен това са намерени фрагменти от строителни материали и монети от I-ви до IV-ти век. /Монети от Константин Велики/.
 
Римското селище се е намирало на главния римски път водещ от Улпия Ескус /днешното с. Гиген/ до Сердика /София/. Името на това селище е неизвестно, тъй като не са правени архиологически проучвания. Било обаче със значително големи размери, което бива разрушено от варвари през IV-ти век.
 
Вероятно през VI-ти век, когато славяните минават река Дунав, в близост до това римско селище възниква славянско село. На сегашната територия на Долни Луковит възникват още няколко малки славянски села.
 
Идва период когато селото спира и вероятно в края на XVIIв. и първите десетилетия на 18 век бива изселено по неизвестни причини. По средата на XVIIIв. има ново заселване в Д.Луковит от жители от предбалканските села.Новите заселници намират тук открити зидани кладенци, каквито са известни още като-Патовския, Чуфлигарския, Манчовския, Йончовския и други.
 
В селото не е имало турско население. Административно се е числело към Кнежа и Ряховска кааза /Оряховска околия/. Землището е било богато с пасбища и гори, поради което населението се е занимавало със скотовъдство-овце, говеда, коне и по-малко земеделие. Река Искър е благоприятствала за водопой. Хората са живели в малки уземни жилища /землянки/, които са запазени до Балканската и Първата световна воина.Село Долни Луковит е разположено на левия бряг на р.Искър в долното му течение.Намира се на шест километра северно от пресечката на шосето Плевен-Враца и Червен бряг-Байкал.Заселено е в годините между 1800-1825г.Размирни години на кърджалии и османлии са прокудили по-заможни българи с добитък предимно от град Луковит,от където си носи и името-Долни Луковит.Тук намират добра паша и водопой на реката и се заселват.Преселниците са повече от Луковитска и Белослатинска околия,от селата:Камено поле,Сухаче,Габаре,Рупци.Селото е проточено на три километра по брега на самата река Искър. Надморската височина на селото е средно около 55 метра.Притиснато на запад от хълм петдесет метра висок,а на изток от р.Искър.Ширината му е различна-от 300 метра до един километър.По дължината на селото минава шосето Червен бряг-Байкал,Кнежа.В средата има голям площад 300 метра дълъг и 80 метра широк с паметници на убитите през войните 1912-1913г.,1915-1918г. и на Втората световна война.Около плащада са наредени общински и държавни учреждения:Кметство,Църква,Поща,Здравна служба,Прогимназия „Васил Левски”,читалище „Христо Ботев”,Потребителска кооперация и много магазини.Селото е планирано с прави и асфалтирани улици, с оформени градинки и пешеходни алеи.Дворовете са равни с малък наклон към реката и наюг.Геологични строеж на почвата е нанос,каквато е почвата на цялата долина на р.Искър в долното му течение.Голяма част от почвата е льос,на места е чернозем и варовик.
 
Температурите в района са с резки промени.Най-ниска температура е отбелязана през 1929г.(-32*C),а най-високата достига +45*C.Средната годишна температура е 22*C.Тук духа обикновено северозападен вятър,през пролетта и лятото.Валежите през есента и зимата идват обикновенно от север и северозапад,а през лятото и пролетта-от изток и югоизток.
 
По народност населените е българско и много малко роми.Има и няколко къщи македонци.Поминъкът на населението е земеделие и животновъдство.Много малко са хората заети като учители,общински работници и държавни служители.Землището на село Долни Луковит е 73,000 декара.Около 75% от нея е на частни стопани,а останалата е общинска,църковна,читалищна и държавна.Продукцията,която се произвежда основно е царевица,слънчоглед,пшеница,ечемик,зеленчуци,фуражни култури и други.Земята се обработва от около 20 арендатори и земеделска кооперация.Обработването на земята се извършва 100% механизирано и са заети около 10% от трудоспособното население.Земята е изключително богата и се получават отлични добиви.
Земеделието е основен поминък на жителите на Долни Луковит.Успоредно със земеделието е развивано и животновъдството.Животните ,които се отглеждат главно са-крави,волове,коне и са ползвани за обработка на земята,транспорт на хората и полската продукция.
 
Растениевъдство
Обработваемата земя е била малко,като по-голямата част от землището са пасища и гори.Култивираната земя е придобивана от равнините като всеки е забраздвал,колкото е имал нужда и можел да обработва,а границите обозначавал с камъни,копки и други белези.През 1903г. е извършено първото обозначение на границите на землището на селото.В началото земята се е обработвала с дървено рало,теглено от животни,кой каквито е притежавал-коне,волове и крави.Производителността е била много малка.Сеенето на окопни култури е извършвано с ралото като орача върви напред с плуга,а след него върви човек и пуска семената и след това са го заравяли.След поникване те са окопавани на ръка с мотики.Културите със слята повърхност са обработвани като първо мястото се изоравало и след това на ръка се е разхвърляло семето равномерно из площта.След което се минава с влачка направена и оплетена от клони на здрави и жилави храсти(трънак).
 
След узряване на културите са прибирани на ръка.При царевицата първо се берат мамулите,които се прибират на склад и се ползват за храна на животни и хора.Царевичака(стеблата на царевицата) се жъне на ръка със сърпове и се връзва на снопи.Снопите се складират на блока във вид на гугли и се оставят да изсъхнат,след което се прибират и складират по домовете за храна на животните през зимата,а остатъка от стеблото се ползва за отопление.
 
Пшеницата и ечемика са се жънали на ръка със сърпове и коси.Събират се на снопи и се връзват с ракойки.След изсушаване снопите са овършавани в началото с помощта на животни,а впоследствие със стационарни вършачки,задвижвани от парни локомотиви,ел.мотори и двигатели с вътрешно горене.Пшеницата се е използвала и използва основно за храна на населението.Ечемика е използван основно за храна на животните.
 
Лозарство
Голям дял в растениевъдството на селото е имало и лозарството.Имало е години,в които е стигало до 5000 декара.Основните сортове,които са отглеждани са:сензо,димят,болгар,памид.В една справка от 1943г. е показано,че в селото са произведени 106 300 литра вино,10 800 литра ракия и се е падало по 24 литра вино и 2,5 литра ракия на жител от селото,което е било през тази година 4 425 човека.В селото е имало през тази година седем кръчми.
 
Животновъдство
Животновъдството е второ по значимост след земеделието.То е свързано тясно със земеделието,окъдето е получавало фуражите,а земеделието е получавало от животновъдството торовете и теглителната сила.Воловете,кравите,биволите и конете,освен за транспорт са били теглителна сила в обработката на земята,използвани са за оран,вършитба,за изваждане на вода от кладенци и транспорт.Животновъдството е давало и основната храна на хората-месо,мляко,сирене,яйца,масло и извара.Вълната и кожите са били основната суровина за облеклото на старите жители на селото.Кожите на овцете,агнетата и козите са ползвани и като домакински съдове за носене на вода и мляко.Торът от всичи животни е изкарван на нивите за получаване на по-добро плодородие.Почти всяко домакинство е имало по 10-20 прасета,които са отглеждани за пазара,а 1-2 са угоявали за Коледа.Стопаните са угоявали прасетата от 150 до 250 килограма,за да осигурят мас за готвене за цялата година.Маста е била основен хранителен продукт,който през цялата година е ползван за приготвяне на ястия.
 
Овцевъдството е заемало най-голям дял от животновъдството.Това е било естествено,понеже от вълната са приготвяли облеклото на цялото домакинство.Млякото,маслото,сиренето,изварата са били основна храна на хората.Овчето месо също е преобладавало в храната на прадедите ни.Овце и агнета са клани на много религиозни и традиционни празници(Великден,Гергьовден,Димитровден,Петковден,сватби).
 
Занаяти
Занаятите в селото,които са развивани:ковачество,кожарство,тъкачество,бъчварство и други.Всички те са подобрявали живота на хората.Суровините,които са използвали са били предимно от местен характер и най-вече свързани с културите и животните,които са отглеждани.В селото е имало няколко ковашки работилници.В тях са правени каруци,файтони и ремонти на същите.В селото и сега има каруци,файтони и други ковашки изделия,използвани и днес.
Кожарството е обслужвало населелнието като са обработвани кожи предимно от овце,ярета,свине като от същите са изработвани кожуси,ентерии,цървули и други използвани от населението пособия.
 
Тъкачеството е било силно развито като почти във всяко домакинство е имало станове за тъкане на чаршафи,одеяла,платове,черги и други.Всички те са използвали наличните суровини от домашните животни(овце) или от произвежданите от тях култури-памук и коноп.Тъкачеството е било основна дейност на жените в семействата през зимния период.
 
Бъчварството също е било силно развито.Тук са изработвани много пособия за домакинствата като:бъчви,каци,бурета,вузелници,бъкли,бъклици,паници,гаванки,вретена,нощви и други.
 
Тези занаятчии са били на много голяма почит и уважение среди населението.Между самите тях е имало голяма конкуренция.Всепризнат майстор-бъчвар в селото е бил дядо Пъшо Тиквовски,който е изработил хиляди домакински съдове и е бил прочут в цяла България като има много награди и медали от национални и световни изложби.
 
Къщата
В началото на заселването на хората на селото са живеели много примитивно.Къщите землянки са строени от подръчни материали.Землянките са били доста обширни,за да могат да поберат многолюдните семейства.Те са били пригодени през зимата да живеят и някои от домашните животни-коне,биволи,овце и кози,които са отоплявали къщата.Хората са живеели и спали в задната част,която е била по-висока и се е наричала пруст.В къщата землянка е имало огнище с кумин,където са готвили и в тази част на землянката са се хранили.Отоплението на къщата през зимата е ставало от огнището и от животните.Най-често са оставяли голямо дърво(пън),който е горял цяла нощ и е поддържал огъня.Хората в повечето случаи са спали с горните си дрехи.За поддържане хигиената един от мъжете е дежурил,като през ноща е хващал с голяма кратуна урината на животните и я е изхвърлял навън.Къщите са строени в голям двор,който е бил ограден от плет от дебели клони от върба,дрян,трън и други.Някои дворове са заграждани от камъни без да са зидани с кал,вар,а само наредени.Дворовете били големи 4-5 декара,за да може да съберат добитъка и фуражите през зимата.Камарите от слама,сено,царевичак са слагани в дъното на двора,а в средата на двора е било торището.Той се е събирал през зимата,притъпквал се е от животните и от хората и така е стоял до лятото,докато изгниел и тогава се насичал на квадратни парчета,изсушавал се и служил за гориво.След като се прибере торът и се складира на сухо място,дворът се изчиства хубаво и се готвел за харман.Дворът са го наричали гумно(по турски-място на хармана за вършитба).В някои дворове е имало кладенци(герани),от които са пиели вода животните в големи корита,направени от дебели трупи.
 
В последствие по-будните и заможни стопани започнали да излизат от землянките и да си правят едноетажни къщи с мазе от камъни.Къщите са били почти еднотипни-с две големи соби(стая) и в средата по-голямо помещение,наречено къщата,в което е имало огнище и пещ за отопление на стаята,в която всички са живели и спели през зимата.
 
В къщата (голямото средно помещение) е имало голяма лавица с 3-4 полици,на които са слагали всички домакински прибори-паници,панерчета,гърнета и други.Най-долния ред на лавицата на дебела гредичка е имало набити дървени клинове,на които са закачени котлите с водата за пиене и миене.Там са стояли и ведрата за доене на овцете,кравите и козите.До самата лавица на голям пиран бил закачен лъжичняка(чирпак).
Почти всички къщи са били с кьошк(язлък),който е давал по-голяма естетическа и архитектурна стойност на къщата.На язлъка лятно време са почивали,а някои са се и хранили.През летните горещини в кьошка са слагали миндер,на който е спал дядото.
 
Облекла
Мъжко облекло
Облеклото е било коренно различно от съвременното,мъжките облекла са правени от домашни тъкани.Шаяк за горно облекло,дебело платно от памук или коноп за ризи.Горното облекло е било:потури,касаче,антерия,елек,пояс,калпак,навуща и калцуни за навиване на краката в царвулите.Старите хора са носили кожуси от овчи кожи.
Потурите в горния край са били широки с набор и подгъвка 2-3 сантиметра с йочкур,връв или каишка,която завързва потурите(били с дълбоко дъно и тесни крачоли).
Касачето е било дълга дреха без ръкави и украсено с разноцветни гайтани.Антерията е била ежедневна дреха направена от шаяк-самочрънка.
Елекът е бил по-къса дреха,без ръкави и се е носел под антерията или в по-топлите месеци.
Поясът е направен от литен плат,тесен около 30-40 сантиметра и дълъг няколко метра.Мъжкото облекло е носено през всички сезони на годината.Поясът също е носен цяла година,в него са слагали нож,пунгията с тютюна,огнивото и лулата.
Опанджак(ямурлук) е най-горната дреха,ошита от бял или саморъчно тепан шаяк.Всички възрастни от семейството са имали опанджаци,които са носили на полето и при лошо и при хубаво време.Той е имат формата на днешните пелерини,бил е доста широк,за да загърне добре тялото.
Шуба-шубата е голяма зимна дреха от шаяк,подплатена с кожа.
 
Женско облекло
Женското облекло се е състояло от:вълненик,риза,елече,касаче,шарени чорапи,шарена престилка, и забрадка.По-късно вълненикът и касачето се заменят с китен сукман и джубе,подплатено с кожи и обазено с кожичка.За пременувка са носили бродирани ризи,изработени по нишката.Когато са носили вълнениците и касачетата,те са носили на главите си бели забрадки,а когато са носили сукманите са връзвали разноцветни бариши с дантела.
Цървулите са били единствената обувна принадлежност.По-късно,и то главно богатите хора и чорбаджиите са носили и калеври.Калеврите са били дълбоки груби обувки.
 
Украшение
Украшенията са били една добавка към облеклото,които са придавали по-висока естетическа стойност.По-богато са украсявани женските облекла,особено младите жени и девойки.
Главата е украсявана с обици от жълтици и ролици,слагали са седефени мъниста.На косите слагали големи шарени гребени.Забождали са китка здравец и мушкато в косите зад ухото или връзката на забрадката.На шията са носели златни пендари и наниз от жълтици,а по-богатите са носели и гердан от мъниста и седеф.Ризите са им били от тънко кенарено платно с големи,на ръка плетени дантели или големи бродирани шевици от вълнени конци,боядисани в боя от различни билки.
Сукманите са бродирани по пазвата и полите на кангарните литаци(сукмана),подплатени с кадифе,върху което са нашивали тънки дантели и лоторки.Престилките са тъкани с разноцветни шарки,на които са нашивани сребърни парички или много лоторки.Коланът е бил от вълнен плат,върху който са слагали много разноцветни мъниста.Коланите са били с пафти-от двата края на колана и се закачат на средата.Чорапите са били шарени,на цветя или житни класове и други различни форми.На краката чорапите са били бели,с много сини мъниста и плетени терлички и цървулки.На децата майките са слагали на празник на главите венче,направено от свежи цветя.На ушите са слагали една ролинка с конец,намазана с восък.
Мъжете са слагали на калпака тънки синджири,обвити около калпака.Някои са имали косички на тила,която е връзвана с гайтан и накрая с пампул.По-богатите са слагали на шията си ланец или са го закачвали на елека си.Потурите,антерията,елекът са били украсени с гайтани.
Мъжете и жените са носели пръстени и гривни-златни,сребърни и от мъниста.
Забрадките на жените са били бели,зелени или сини и се казвали бариш.Младите жени за празнични дни са си навивали косите на огрибката,а кичур коса са пускали на слепоочието,наричан кръкми.
 
Семейство и взаимоотношения
Родовете(голямото семейство) са били основната форма в живота на старите до войните 1912-1918г.Родоначалникът е наричан старият или старейшина.Неговите права са били големи,той е разпореждал всички стопански работи,кой ще работи на полето,кой ще пасе овцете,кой говедата,кога ще започне жътвата,коситбата и т.нат.Той отговаря пред обществеността за деянията на всички членове на задругата.Него са търсили властите за плащане на данъците,за отбиване на ангария,за имуществени взаимоотношения с властта и селяните.
 
В задругата негово е било правото да съветва,да съди и наказва провинилите се членове.Той е държал под око всички членове на семейството и е бил пълен разпоредител на ежедневните работи в дома.
 
Семейството е живеело в една или две къщи,но в един двор.Цялото имущество е било общо(земя,добитък и покъщнина).
Старейшината,по най-важните въпроси,касаещи се до продажба или покупка на имот или добитък,сключване на заем,се е съветвал с най-старите от рода.Тези съвети са ставали понякога под формата на събрание,седнали на двора на някое дърво или край огнището и се взема решение,което се изпълнява от стария.Старейшината извършва всички обреди в семейството,той чете молитвата,прекадява,разчупва питата,благославя.Той се ползва в семейството с голямо уважение,дори към него има и страхопочитания.В празник и по други поводи му се целува ръка,най-вече от снахите и децата.Той пръв сяда на синията за хранене и до него се нареждат възрастните,а децата се хранят на отделна малка синия или на пода.Една от снахите сервира храната,като най-напред на старейшината и всички чакат той да започне да се храни.
 
На второ място по важност и права идва бабата.Тя разпорежда работата вкъщи сред жените и децата.Тя се грижи за храненето на птиците,събирането на яйцата и тяхното съхранение и продажба,садене на квачките,гледаме на пиленцата,дава съвети по тъкането и други.
След стрижбата на овцете бабата разпределя вълната на снахите за обработка(изпиране,влачене на дарак,предене и тъкане).
Тя разпорежда коя снаха ще готви и сервира през седмицата.Лятно време,когато всички са на полето бабата се грижи и наглежда децата.
Задружния живот в задругата е носил успех и развитие на тази основна обществена единица.След войните се създават нови закони и условия,които започват бързо да рушат основите на задругата.Синовете се делят и създават нови,по-малочислени семейства.Старейшината е пристъпвал към делба на синовете,като е изграждал къща и необходимите стопански постройки,необходими за пълноценен живот на новото семейство.Родовата организация(голямото семейство) се характеризира със строгата си патриархалност.
 
Мъжете и редица привилегии пред жените.Когато минава мъж,жената е чакала да не му минава път,когато вървят пеш мъжът и жената,тя трябва да върви след мъжа,когато минава кола с волове,жената не бива да минава път,когато пътуват с кон,мъжът язди,а жената върви пеша след него.Това е било не само израз на уважение към мъжа,но и подчертаната властност на мъжа.
 
Жените също са имали предимства в някои видове работа.Като къщната(подреждане на жилището,тъкането и шиенето на дрехи на децата,грижи и гледане на децата,доене на кравите,гледане на птиците,правене на зимнина,събиране на плодове,приготвяне на храна,поддържане на чистотата в къщатата и други).Жената е била водеща при някои ритуали в семейството(сватби,кръщене,смърт,честване на празници и други).
За опазване на родствените връзки между родовете и самата задруга е била изградена широка мрежа от наименования и обръщения към всички членове.По-малкият брат на съпруга е наричан брайно,още по-малките са назовавани драгинко,а сестрите по ред на възрастта:калинка,малинка,ябълка и хубавка.Братовчедите на съпруга също са назовавани:брино,байо или бако.Много от тези наименования съществуват и днес:вуйчо,вуйна,леля,стринка,чичо,на две сестри мъжете са баджанаци,а на двама братя жените-етърви.
 
Женитбата на младите е ставала доброволно и по тяхна воля,но не са били малко и случаите,когато женитбата е договаряна от старите на двете страни.Старите са държали много от какъв джинс(род) е момата.Дали са имотни,честни и работливи родителите.Родителите на момата също са държали в какви хора отива момичето,какво е момчето.
 
Сватбата е започвала с годеж-на който предварително се ходи у момата от родителите и близки на момчето,където се уговарят условията на сватбата.На годежа родители обявяват каква зестра дават на момичето(земя,ливади,крави,овце,коне и руба или дрехи).
 
 
Забави и игри
Игрите и забавите в селото са имали чисто забавен и увеселителен характер.В някои от игрите вземали участие,и стари,и млади,и жени,и деца.В по-голямата си част игрите са били детски и са се делели на момчешки и момичешки.Много популярни са били игрите със спортен характер-борбите,надбягванията,игра с топка от парцали или волска козина, надбягвания с коне и други.Борили са се най-силните(пехливани),като са си намазвали телата с масло,а на кръстовете са си препасвали здрави кожени колани(пояси).
 
Надбягването с коне е ставало най-често,когато вечер се връщат от пасището с добитъка.Правили са и продължава да се прави обществено надбягване на Тодоровден, наречено кошията.На победителите се раздават награди.
 
Много широка е била разпространена играта свинка,която се е играла на площадите,където е изкопавана копка(голяма дупка в земята и длапета около кочката).Всеки има по едно длапе и ревниво го пази като бърка с тоягата в него да не му отнемат при вкарване дървената свинка в кочката.
Бътечката е игра,която най-много е играна от пастирчетата.
 
Дамата е игра за стари и млади.Децата са играли на улицата с камъче,което се движи чрез подскачане на един крак и се вкарва в отделните квадратчета на дамата.
 
Други игри са:жуменка(криеница),играна от децата,игра с камъчета,момичешка игра с въженце,игра на карлюк и пиленца.
 
Зимни обичаи
Зимните обичаи са били широко застъпени и много тачени от старите.Започвали са от Никулден(19.XII),на които са чествани Първа,Втора и Трета служба.Целта на трите служби е била да могат да си гостуват взаимно всички роднини и приятели.На този празник са готвели риба-шаран,пълнени чушки,постни и боб.
 
Игнажден - На 2.I се слага софрата с постни ястия и задължително се яде варена тиква и се слага чесън,смятано е,че миризмата на чесъна е отгонителна за нечисти сили.На този ден не е желателно да идват хора без добър повод.
 
Бъдни вечер – На 6.I или Малка Коледа.На синията на Бъдни вечер са слагали много ястия и плодове,за да има от всичко и да се роди през годината голям берекет. На бъдни вечер се яде постно.Слагат се паница със сурова пшеница,царевица,сушени ябълки,круши,тиква,мляко,сланина и всички ежедневни ястия.След като се нареди всичко,най-старият,дядото,кади с ралника,като слага на ралника въглени и тамян и прикадва синията.През деня се измита камината и вечерта на огнището се слага голям пън,бъдник,който се запалва и се поддържа да гори цяла нощ.
 
На Малка и Голяма Коледа са коледували през деня то е ставало от въз-растни и деца(момчета).Коледарите са ходил с тояги,а на рамото са носели торбички.При посещението в къщата те чукат с тояжките в земята и пожелават на стопаните плодород-на година и здраве в къщата. Старите коледари са били пременени с бели дрехи,те също са били с тояги и са изпълнявали в къщата песни и някои благославяния: „Стани нине,Господине,тебе пеем,тебе славим”.
Сурвакането е изпълнявано от момчета до 15-годишна възраст,сутрин момчетата сурвакат родителите си за здраве и всички в къщата,за което получават пари,кравайче и сладкиши.След това посещават роднини и съседи и сурвакат за здраве.От тях сурвакарчетата получават пари,месо,кравайче,орехи и други.Текст на коледна песен,която е местна песен от с.Долни Луковит,записана през 1927г. от Васил Стоин.
 
„Замъчи се Божа майка,
коладо ле,
От Игнажден до Коледа,
коладо ле,
роди Бога на Коледа.
коладо ле.”
 
Тази песен се пее в 9/16 такт с II удължен дял.Следващите си действия коледарските групи благославят стопаните с „Благословия”. „Станеникът”,най-големият на години от мъжете,който води коледарската група казва тази „благословия”,която е в стихотворна форма.Ето малък пример на откъс от „благословията”:
 
„-Ой ви вази дружина!
-Колко пътя пътувахте?
-Колко друми издрумихте!
-Смилни китки изломихте?
-Речете „Амин” дружина!”
(Всички коледари заедно отговарят „Амин”).
 
След поднасяне на „благословията” стопанката дарява коледарите(обикновено се приготвя обряден кравай,сушени плодове и други).В село Долни Луковит станеникът е носил оруглица(силно разклонен не голям прът,на който домакинята е връзвала кенарена кърпа).Така коледарските групи обхождат селото до първи петли.Този обичай продължава и до днес.
 
Голяма Коледа е на 7.I,стари и млади са ходели на черква.На същия ден са клали прасето и са устройвали голям обяд.На 9.I са празнували Стефановден,който е характерен с почетите.Ходили са на почит на кръстниците,на бащите и майките.На 14.I са празнували Василовден,на който са ходели на „почет” и децата са сурвакали за здраве.
 
Богоявление(Йордановден)-На 18.I е правено от черквата(свещеника) водосвет,откъдето всички вземат по едно шише светена вода,занасят я вкъщи и всички пият от тази вода за здраве,колкото остане-я слагат в ярмата на добитъка също за здра-ве.
На 20.I са празнували Ивановден,на който са ходили на имен ден на Ивановци.Музиката свири и посещава именниците и те от своя страна черпят и даряват.
 
Пролетни обичаи
Тези обичаи са свързани със събуждането на природата и започване на активна работа.
Първият пролетен празник е Трифон Зарезан на 14.II,който е празнуван много шумно.Трифон Зарезан е свързн с плодородието на лозята.Стопаните лозари най-често са отивали на лозята да зарязват и там с ядене и пиене празну-ват празника.Ако групите са големи са вземали и музика и тържествено се завръ-щат през центъра на селото.При зарязването се прави ритуал,като на порязаните главини се сипва вино и се благославя за голям берекет.
 
На 22.III е честван празникът Св.40 мъченици(Светиите).Това е денят,в който се навлиза в пролетта,на който младежите си устройвали весели игри.Пред обяд ергените и момите връзват на големи дървета люлки,на които се люлеят за здраве.
 
Благовец(Благовещение) е бил доста уважаван празник,нищо не са работили на този ден,за да се влачат змии и други нечисти животни в двора на къщата.Сутрин рано дворът и къщата са изчиствани от боклуци и се изгарят.
 
На следващия ден 8.IV – Еремия,се пропъждат змиите и гущерите като децата или някоя от жените взема машата или връшняка и ходи из целия двор като вика: „Бягайте,змии и гущери,че идат татари да ви мерят с кантари”.
 
Лазаровден е една седмица преди Великден в събота.Този ден е празник за момичетата до 10-12-годишна възраст,които ходят по къщите да лазаруват.Сутрин ги пременуват и им приготвят кошничка украсена с цветя,слагат едно яйце вътре и тръгват из селото.Най-малките се водят от майката или по-голямата сестричка.При посещение биват дарявани с яйце и тестена кукла,в която е забождана пара.Когато децата ходят групово пеят и благославят домакините.
 
„Изгряло е ясно слънце,
Лазаре,Лазаре,
у Недини равни двори,
Лазаре,Лазаре,
то не било ясно слънце,
Лазаре,Лазаре,а ми била,
сама Неда,
Лазаре,Лазаре.”
 
На следващия ден след Лазаровден,в неделя,е Връбница(Цветница). Младите ходят сутрин по ливадите за върба.Набраните върбови клонки е навивал на кръста си,за да не го боли през годината.
 
Най-големият пролетен празник е Великден,за който са се правили големи приготовления.Най-напред се измазмва къщата(стаите) с белосия,а пода с жълта пръст,за да очисти опушеното от зимата.Шият се рокли на децата и девойките.Дълго време се събират яйца,за да се боядисат,почиствали са двора от боклуци.Дните в седмицата преди Великден,съгласно черковните обичаи са наричани Велики понеделник Велики вторник,та чак до Велика събота.Великден е празнуван три дни,в които са ходили на черква.Характерно за този християнски празник е било боядисването на яйца.Правили са хляб-кравай(яйчарник),в средата на който са слагали червено яйце,което се обвива с две тестени пръчици на кръст.
 
Гергьовден е бил голям пролетен празник,който има чисто христянско значение и носи името на Св.Георги Победоносец.Всички стопани са клали агне за курбан на Св.Георги.Правили са обреден хляб „овчарник” с топчета,които изобразяват агнета.След обяда са организирали гергьовско хоро.Старите много са държали до Гергьовден и даването на курбана да не се яде овче мляко и агнешко месо.Смятали са,че не е още съзряло и е лошо за стадото.
 
Летни обичаи
Летните обичаи са били свързани с плодородието на земята и животните.При сушави години са организирали различни молебствия към Бог за дъжд.Един от обичаите за дъжд е правене на пеперуда,обличали са малко момиче в бяла риза и цялото го обвиват в зеленина,главно със стебла от бъз.Момичето се води от жена по къщите,която с песните си моли бога за дъжд,да се роди жито и просо,да има за децата и животните.
 
Друг обичай правен за дъжд е Герман.Той е правен от жените и е бил доста шумен и скръбен ритуал.Правили са Германа от кал или парцали.Представлява малка фигура на човек,на която организират погребение.На него е задължително плачат всички(жени и деца).Погребението на Германа е ставало на р.Искър,като са го закопавали в пясъка или са го хвърляли направо във водата.При погребението жените групово са повтаряли : „Умрел Герман за суша,умрел Герман за киша”.Тези форми,чрез песни,пръскане и заливане с вода са имали култов характер-да помолят,да омилостивят Бога за дъжд.
 
На Петровден(12.VII) не са работили и са ходили на черква,клали са петел,като са го свързвали със здравето на кокошката.За Петровден са смятали,че е горещ ден и често са казвали: „Петрови пекове”, „хляб се пече” и „ден година храни”.
 
На 2.VIII е Св.Илия.На този ден са брани първите дини и пъпеши.На Св.Илия се кърши първият мамул,с което се проверява реколтата от царевица.
На 28.VIII-Св.Богородица-голям черкове празник,на който са ходили на черква и същевременно народен обичай-за първи път се влиза в лозето и се бере грозде.
 
Последният летен обичай е свързан със Св.Симеон на 14.IX,когато е било прието да се започне сеитбата на есенните култури.На този ден не са правени никакви обреди,но е имало разбиране,че който започне сеитбата на Св.Симеон ще има добра реколта.
 
Есенни обичаи
Кръстовден(27.IX)-на този ден са почивали и са приготвяли по-добри ястия за празника.
Петковден е на 27.X-клали са овца и са почивали.
Димитровден е на 8.XI-клали са овца и са ходили на черква.
Архангеловден е на 8.XII-имали са домашни „служби”,на някой от членовете на семейството са гостували.Клали са гъска за службата.
 
Тези празници са били много зачитани от хората,защото правените курбани(клане на овце,гъски,агнета,петли) са били по-скоро за хората,отколкото за външни сили.Голяма част от обичаите са били свързани с труда и производството на растителни и животински блага.
Всички тези празници са запазени,почитани и изпълнявани до ден днешен.
 
Хората на моят роден край
В много от гореизложените обичаи народа се весели като най-често по мегдни и хорища са играли народни хора.
Най-характерните хора за моят роден край и родно село са:
„Право хоро” - 2/4 такт
„Пайдушко хоро” – 5/8 такт
„Ръченица” – 7/8 такт
„Дайчово хоро” – 9/8 такт
„Грънчарско хоро” – 9/8 такт
„Ганкино хоро” – 11/8 такт
„Еленино хоро” – 13/8 такт
Това са най-популярните хора.Има много други подобни на тях,но те не представляват такъв интересн.Ето някои от тях:
„Черкезката” – 9/16 такт
„Ситно влашко” – 2/4 такт (популярно)
„Абдала” – 9/16 такт (вид „Дайчово”)
„Чекорянкино” – 7/8 такт (вид „Ръченица”)
„Тропливо хоро” – 9/16 такт (вариант на „Черкезката”)
 
Използвани източници за доклада:
Д-р Емил Начев Филипов – „Санитарна анкета на с.Долни Луковит” от месец май 1944г.
Гето Ценковски – Бивш ръководител на Северняшкия ансамбъл - „Музикално-словестното творчество на моя роден край”
Трифон Свиленски – „Родове – живот и бит”
Проф. Ал.Цанков – „България в бурно време”
Разкази на жители от селото.
 
== Бележки ==