Източна криза: Разлика между версии

'''Източната криза''' е своеобразна кулминация в развитието на т. нар. [[Източен въпрос]]. След Кримската война (1853 – 1856 г.) в основен фактор за отношенията в Югоизточна Европа се превръща националноосвободителното движение на балканските народи. В средата на 70-те години на XIX век на дневен ред излиза въпросът за ликвидиране на османското господство в Босна и Херцеговина, остров Крит, в [[Българско землище|българските земи]] и Албания. В Източната криза са вплетени непосредствените интереси на Великите сили – [[Русия]], [[Австро-Унгария]], [[Германия]] и Англия. Конфликтът води началото си от избухването на [[Въстание в Босна и Херцеговина|въстанието в Босна и Херцеговина]] през юли – август 1875 г., преминава през [[Априлско въстание|Априлското въстание]] и [[Сръбско-турска война (1876)|Сръбско-турската война (1876)]] и намира своята развръзка с Цариградската конференция, [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война от 1877 – 1878 г.]] и Берлинския конгрес от юни – юли 1878 г.