Педагогика: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м Премахнати редакции на 89.215.60.53 (б.), към версия на Izvora |
||
Ред 1:
'''Педагогика''' ({{lang-el|παιδαγογια}}) е социална наука, която изследва същността, закономерностите, тенденциите и перспективите на развитието на педагогическия процес. Тя е наука за [[възпитание]]то, [[обучение]]то и [[образование]]то на детето и представлява съвкупност от научни познания, организирани в система и проверени в [[практика]]та. Тя е съвкупност от закономерности, принципи, методи, форми, средства и процедури за реализация на [[учебно-възпитателна дейност|учебно-възпитателната дейност]]. Крайната цел на педагогиката е формирането на човешката личност.<ref>http://www.pdmathsci.net/findings/topic/5</ref>. В контекста на [[учене цял живот]] (Live-long learning) се използва думата [[андрагогия]] за еквивалентния термин при възрастните.
== Историческа справка ==
Педагогическата дейност се свързва с понятието [[мъдрост]] и е неразделна част от развитието на [[цивилизация]]та. Педагогическата мисъл се заражда в древногръцката, древноизточната и средновековната [[теология]] и [[философия]]. За първи път е развита като наука в началото на XVII в. от английския философ [[Френсис Бейкън]] и закрепена като такава от чешкия педагог [[Ян Амос Коменски-Комениус]]. Научната педагогиката е сравнително млада наука и нейните научни основи и предмет поставя немския философ и психолог [[Йохан Фридрих Хербарт]] (Johann Friedrich Herbart) в първата половина на XIX век. През втората половина на [[19 век]] започва период на разцвет и [[диференциация]] на педагогическата наука. Има голяма разлика във възгледите за педагогика и [[педология]].
До началото на ХХ век, в специализирания печат и педагогическите среди, много остро се дискутира въпроса дали педагогиката е наука или изкуство. Спорът се разрешава като педагогиката твърдо се определя за наука, а педагогическата практика – възпитанието и обучението – се определят като изкуство, поради творческия характер, който съдържат.
Възпитанието и обучението се зараждат с развитието на човешкото общество. Обществената функция на възпитанието е да подготви децата за живота на възрастните – да получат необходимите знания умения и навици, да усвоят писаните и неписани правила на социалното общуване.
== Етимология ==
Педагогика, от [[гръцки]] παιδαγογια означава буквално „детеръководство“ или ръководство на детското развитие.<ref>[http://www.etymonline.com/index.php?term=pedagogue Етимологичен речник]</ref>
Основните дялове на педагогиката са: общи основи, теория на възпитанието и теория на обучението (дидактика). Според възрастта, за които се отнася, се дели на предучилищна, училищна и педагогика за възрастните (андрагогика).
== Вижте още ==
| |||