Български революционен централен комитет: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Erele (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Erele (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 45:
През лятото на същата година избухва въстание в [[Босна]] и [[Херцеговина]], което подтиква ръководителите на БРЦК към идеята за незабавно организиране на въстание и в българските земи. Разгръща се активна дейност за неговата подготовка. По различни причини то избухва преждевременно през есента на 1875 г. и се ограничава само в [[Стара Загора|Старозагорско]], [[Шумен]]ско и [[Велико Търново|Търновско]] (известно е като [[Старозагорско въстание]] – 1875 г.). Неговият неуспех довежда до нова криза в Българския революционен централен комитет, в резултат на което Христо Ботев си подава оставката. Скоро след това и самият комитет се разпада.
 
В края на 1875 г., в разгара на [[Източна криза|Източната криза (1875 - 1878 г.)|Източната криза]], привържениците на революционните действия изграждат [[Гюргевски революционен комитет|Гюргевския революционен комитет]], който на практика се явява продължение на Българския революционен централен комитет след провала на събитията в Старозагорско.
 
Изграждането на Българския революционен централен комитет (БРЦК) бележи последния и най-висок етап в организираното националнореволюционно движение на българския народ, връхна точка на което се явява [[Априлско въстание|Априлското въстание]] през 1876 година.