Терористични актове в България (1984 – 1987): Разлика между версии

Координиранa терористичнa атакa съсс взривове на важни публични транспортни обекти едновременно в отдалечени едни от друг големи градове надхвърля обикновенния атентат. Приложена е нова терористична тактика, нещо подобно ще видим разгърнато в Лондон на 07.07.2005 г. и, макар много по-мащабно, в САЩ на 11.09.2001 г. Тактиката на терористично настъпление с последователни такива атаки също е нетипична. Ударите са планирани като мощни "слепи" атентати т.е. нямат конкретна мишена, а целят граждански жертви, максимални разрушения и психическо въздействие върху обществото.<br />

Странен, но и поучителен е фактафактът, че при колосалния брой от около 850 000 граждани тежко репресирани при смяна на имената им, при дадени жертви, е доказано, че системно действа за около 2 г., всичко на всичко, една група от 3-ма терористи.

Освободеният предсрочно помагач, вдига чешма посветена на брат си и другите терористи и поставя паметна плоча за тях с текст на турски. Организационно това лице израства до областтен координатор за Бургас на [[ДПС]], чийто лидер както е известно е доказан сътрудник поне на Държавна Сигурност. Плочата е премахната след 6 години по заповед на Бургаският окръжен прокурор Емил Христов, въстановена самоволно след една година, разбита е с кирки след 8 години от гневни младежи и окончателно заeднo с чешмата всичко е съборено и терена е подравнен по заповед на [[Дирекция за национален строителен контрол]] (ДНСК) след решение на Висшия Административен Съд в 2009г2009 г.

Единственият донякъде утешетелен факт е, че при всичките печални събития, дадените в 5 годишната срамна кампания мюсюлмански и християнски жертви от 29 души (1 жена при атентата на гара Пловдив 30.VІІІ.1984 , 8 протестиращи /включително 1 бебе/ 24.ХІІ.1984-19.І.1985, 7 /включително 2 деца/ при атентата на гара Буново, 3 екзекутираини терористи ІХ.1988г., 9 протестиращи и 1 войник 19-27.V.1989г.), ако ги сравним с колосалните човешките загуби от близките Югославия, турски Кюрдистан и руски Кавказ или по-далечните Испания и Франция, Британия и Северна Ирландия, са незначителни и нацията устпяуспя да ограничи до минимум трагедията.