Десятък: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м r2.7.1) (Робот Добавяне: ro:Zeciuială
мРедакция без резюме
Ред 7:
През [[1882]] г. данъкът е трансформиран в паричен, като се изчислява въз основа на средния добив и действащите пазарни цени. През [[1895]] г. със закон на мястото на десятъка се въвежда поземлен данък, който се плаща на единица площ в зависимост от качеството на земята.
 
Правителството на [[Тодор Иванчов]] ([[1899]]–[[1901]] г.) решава да заздрави финансовото състояние на държавата чрез замяната на поземления данък с омразния на българския народ от времето на османската власт натурален десятък. Още по времето на обсъждането на законопроекта в Х[[10 Обикновено Народно събрание]] започва неорганизирано селско движение срещу възстановяването на натуралния данък.
 
В периода от лятото на 1899 г. до началото на [[1900]] г. са организирани над 190 протестни митинги и събрания. След приемането на Закона за данъка на земните произведения за 1900–1901 г. селското недоволство прераства в открити бунтове. Те се преплитат с движението за изграждане на самостоятелна земеделска партия.
Ред 15:
В [[Русе]]нски окръг сражения между селяните и войската стават в с. [[Тръстеник]], където се събират 4–5 хиляди души от съседните села. Правителството е принудено на [[21 април]] да обяви военно положение в Русенска, [[Разград]]ска, [[Велико Търново|Търновска]], [[Горна Оряховица|Горнооряховска]] и [[Свищов]]ска околия, за да се справи със селските бунтове.
 
Движението против десятъка придобива масов характер и в [[Балчик|Балчишка]] околия. Най-големи са сблъскванията в с. [[Дуранкулак]], където след намесата на войската са ранени десетки селяни и убити около 90 души. На [[5 юни]] 1900 г. правителството въвежда военно положение в [[Шумен]]ски и Варненски окръзи. В селата, където селяните продължават да се съпротивляват, са изпратени войскови части. Всичко това довежда до прекратяване на движението срещу десятъка.
 
В резултат на бунтовете десятъкът е окончателно заменен с поземлен през 1901 г.