Густав Фехнер: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Marcel (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Marcel (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 42:
 
3. Метода на границите, първоначално наречен метод на едва забележимите различия, за определяне на праговете на [[Зрение|зрителната]] и [[Температура|температурна]] стимулация.
 
Фехнер
Философският светоглед на Густав Фехнер е базиран на специфична форма на пантеизъм и панпсихизъм. През 1836 г. е публикувана неговата "Малка книга за живота след смъртта", където той предлага теорията, че починалите остават да живеят в света, макар и не физически, а като спомен в умовете на своите съвременници. През 1848 г. е издадена неговата книга "Нана, или за душевния живот на растенията", където, базирайки се на свое мистично преживяване през 1843 г., той борави с възможността растителният свят да е одушевен. Тук той развива концепцията си, че начинът, по който гледаме на света, зависи от нашата позиция в него, и че не съществува една-единствена, напълно обективна гледна точка. "Зенд-Авеста" (1851) сумира неговия светоглед, включвайки и представата за планетите и за самата вселена като живи организми. Според Фехнер, всяка по-малка част е включена в състава на по-голямата, и така докато не се достигне до най-съвършената същност, която не е част от нищо по-висше- Бог.По-висшата форма на съществуване е по-съвършена, и по този начин Земята е по-съвършена от своите членове- хората, животните и растенията, които играят ролята на нейни органи. Наричайки своя възглед "Възглед на деня", Фехнер го противопоставя на "Възгледа на нощта" в своята книга от 1879 г. Въпреки интереса си към паранормалното и спиритуализма, Фехнер предпочита да положи емпиричен фундамент като основа на теорията си, заедно с използването на умозаключението по аналогия, и по този начин той остава настрана от мистиката.
 
 
 
==Влияние==
Заедно с Вилхелм Вунт и Хайнрих фон Хелмхолц, Фехнер е признат за един от основоположниците на експерименталната психология. Още докато е жив, неговите философски трудове биват пренебрегвани. Панпсихизмът му впечатлява американския психолог и прагматист Уилям Джеймс, който посвещава цяла глава на него в труда си "Една плуралистична вселена". Джеймс пише: "Точно интензивната конкретност на Фехнер, неговото изобилие от детайли ме изпълва с възхищение". Според американския психолог Гранвил Станли Хол: "Той почита фактите като истински учен, но почита виденията на своето въображение като истински воин на Св. Дух".
 
== Библиография ==