[[Файл:Maille_tierce_ca._1306.jpg|ляво|мини|Чифт сребърни монети изсечени около 1306]]
Основна нишка на цялата дейност на Филип бее постоянният стремеж да напълни празната кралска хазна. Затова са свиквани няколко пъти Генералните щати и отделно градските представители; продавани и отдавани са под аренда различни длъжности; вземат се насилствени заеми от градовете; облагат се с високи данъци стоките и именията; секат се нископробни монети, при което населението понася големи загуби. През [[1306]] г. на Филип се налага дори да избяга за известно време от Париж, докато не премине първата народна ярост по един такъв повод. Администрацията е силно централизирана; особено това се чувства в провинциите, където още са силни феодалните традиции. Правата на феодалните владетели са значително ограничени (например, в дейността по сеченето на монети). Кралят не е обичан не толкова заради готовата му на всякакво престъпление натура, колкото за твърде алчната му фискална политика.
Извънредно активната външна политика на Филип относно [[Англия]], [[Германия]], [[Савоя]] и всички погранични владения, водеща понякога до разширение на френските владения, е единствената страна от управлението на краля, която се харесва и на съвременниците му, и на следващите поколения.
