Разлика между версии на „Шарл IV“

20 bytes added ,  преди 10 години
 
[[Файл:EdwardII-Cassell.jpg|ляво|мини|Едуард II Английски]]
Шарл наследованаследява дългогодишно напрежение между френското и английското кралство. Отношенията в последнипоследните години били подобршниподобрени благодарение на умели дипломатичнидипломатически ходове, както и от роднинската връзка между владетелите на двете страни. [[Едуард II (Англия)|Едуард II Английски]], също така и херцог на [[Аквитания]], трябва да положи васална клетва за вярност пред Шарл като френски крал, задължение което успява да пренебрегне при [[Луи X (Франция)|Луи Х]], но не и пред [[Филип V (Франция)|Филип V]], пред когото се явява подслед голям натиск. ВеднъжВеднага щом Шарл IV се възкачва на трона, Едуард II отново се опитва да избегне срещата.
 
Бягството на Роджър Мортимър, един от съзаклятниците в бунта срещу крал Едуард II и неговия фаворит Хю Диспенсър, от [[Тауър|Лондонската кула]], търсейки убежище във Франция доутежнява положението. На [[13 юли]] [[1323]] Едуард изпраща посланик до Шарл IV, настоявайки Мортимър да му бъде предаден. Шарл IV отказва, прекъсвайки годежа на дъщеря си Мари с [[Едуард III|принц Едуард]], син на Едуард II, настоявайки английския крал да се яви пред него, за да положи дълго отлаганата клетва за вярност, преди да настоява за каквото и да е.
 
Спомагащо развитието на враждата е състоянието в пограничната провинция Ажоне, част от област Гаскония и следователно и от херцогство [[Аквитания]]. Сериозните затруднения започват със споровете за един бастид (укрепен гардград) построен в Сан-Сардос в Ажоне от френски васал, сир дьо Монпезет. Гасконци (подъннициподдръжници на английския крал) нападат и разрушават бастида. В отговор Шарл IV обсажда окупирания от англичаните град Монпезат, макар и неуспешно, но в последвалата война за Сан Сардос, [[Шарл дьо Валоа]] успешно прогонва англичаните от [[Аквитания]], а през [[1324]] земите на [[Едуард II (Англия)|Едуард II]] са обявени за отнети и абсорбирани в територията на кралство Франция с изключение на бреговата ивица, оставена под властта на английския крал.
 
[[Файл:Isabela_karel4.jpg|180px|дясно|мини|Шарл IV посреща Изабела Френска и принц Едуард]]
[[Изабела Френска]], съпруга на [[Едуард II (Англия)|Едуард II]] и сестра на Шарл IV е изпратена във Франция, за да преговаря с брат си за мир. Неофициално обаче някои хроникьори твърдят, че тя пристига, за да се предпази от Хю Диспенсър СратияСтария и Хю Диспенсър Младия, свои политически врагове в Англия и фаворити на Едуард II.
 
Като дипломатически жест Шарл IV изпраща писмо през папа [[Йоан XXII]] до Едуард II, в което заявява, че е готов да му върне всички отнети земи, с изключение на Ажоне, в замяна на това Едуард II да дойде и да положи клетва за вярност в Париж. Папата на свой ред предлага Изабела за посланик на добра воля между двете кралства.
 
Изабела e посрещната радушно от брат си, а скоро след това e последвана от сина си [[Едуард III|принц Едуард]], който полага клетвата от името на баща си. Въпреки това, Шарл IV отказва да върне земите, продължавайки да управлява завзетата [[Аквитания]], а Едуард II- оставената му брегова ивица.
 
В същото време, кралица [[Изабела Френска]] започва връзка съсс беглеца Роджър Мортимър. Отказва да се върне в Англия, а вместо това отпътува за Хайнаут, където венчаевенчава принц Едуард за [[Филипа дьо Ено]], дъщерята на месмияместния граф. Използвайки парите, взети на заемназаем от брат си Шарл IV тя събира армия и нахлува в Англия, сваляйки съпруга си Едуард II от трона, възкачвайки сина си принц Едуард, вече [[Едуард III]]. Под насокатавлиянието на Изабела Френска, Едуард III подписва мирен договор с Шарл IV, вс който Англия получава обратно Аквитания в замяна на 50 000 ливреиливри, провинциите Лимузан, Керси, Ажоне, Перигор и База, оставяйки на Едуард III в пъти по-малки територии.
 
== Смърт ==
Анонимен потребител