Луи X: Разлика между версии

След смъртта на майка му при раждане, Луи Х наследява нейните графства и кралство Навара. Дотогава кралството е управлявано от правителство, назначено лично от френския суверен, в случая, [[Филип IV (Франция)|Филип IV]], който държи сина си под своя строг контрол. Филип IV не му позволява да замине за Навара, за да бъде коронован, но въпреки забраната на баща си, Луи Х заменавазаминава със съпругата си Маргьорит Бургундска и двамата са короновани в [[Памплона]] на [[1 октомври]] [[1307]]. Луи наследява и френската корона, след като по време на лов баща му получава [[инсулт]] и умира в края на [[ноември]] [[1314]] въвв Двореца [[Фонтенбло]].

В края на управлението нона Филип Хубави известна част от васалите му сасе изявяват против въведената от него данъчна реформа. Със смъртта на Филип Хубави, и възкачването на Луи Х на престола, опозицията прераства в открит бунт, дължим, според някои автори, на сравнителната младост на новия монарх. Малки групички местни блатороднициблагородници се сформирали из страната, настоявайки за реформи. [[Шарл (Валоа)|Шарл дьо Валоа]], брат на покойния Филип IV, се възползва от ситуацията, и от растящото си влияние върнувърху Луи Х, за да отмъсти на своя стар враг, министърминистъра от кабинета на Филип IV, [[АнгеранАнгьоран дьо Марини]], който изпада в немилост при новата власт. Предявени са обвинения в [[корупция]], но са отхвърлени поради липса на доказателства. Недоволен от резултата, Валоа убеждава Луи Х да повдигне обвинения в [[магия|магьосничество]], с които Марини е осъден на смърт и обесен на Монфокон през [[април]] [[1315]].

Луи Х стартира реформа във френското кралство за овобождаванетоосвобождаването на крепостните селяни. Твърдейки, че всички хора са родени свободни, през 1315 Луи издава [[харта]], с каятокоято обявява освобождаването на всички крипостникрепостни в кралството (макар, че сами трябва да платят за свободата си). Комисия е остановенасъздадена, за да се заеме с реформата, устанавявайкиустановявайки цената на всеки крепостен.

Тези крепостни, които са собственост на краля заплащат директно нона Короната. За крепостните, собственост на подънницитеподанниците на краля, заплащането се разделяло между собственика и Короната. В случай, че някой крепостен не е готов да плати за свободата си, имуществото му е изземано и разпродавано.

Луи Х също е отговорен за промяната на отношението към евреите. През 1305, баща му Филип ІV прогонва [[евреи|евреите]] от кралството с ужасни послидиципоследици за икономиката. Луи Х преразглежда това решение с оглед на допълнителните доходи, които може да получи от облагането на евреите, прословути лихвари, умеещи според общото мнение да изкарат огромна печалба от всичко, с което се заемат, с данъци. Съответно през 1315 е издадена харта, с която на евреите се позволява да се върнат при няколко условия: евреите ще бъдат приети във Франция за период от дванадесет години, след което договора ще бъде преразгледан; позволява им се да се заселят само там, където преди е имало еврейска колония; забранява им се да прилагат [[лихварство]]; задължават се постоянно да носят отличителна лента на ръката и т.н.

Това е първият път, когато правата на френските евреи еса защитени с харта. Луи Х обяснява решението си с желанията на предшественика си [[Луи IX (Франция)|Луи Свети]], позицията на покойния папа [[Климент V]] и желанието на народа евреите да се завърнат. В следствиеВследствие еврейското общество отсловваотслабва и започва да зависи почти изцяло от благоволението на краля.

Една от най-богатите провинции, херцогство [[Фландрия]] води едно автономно съществуване, сечейки своя собствена [[валута]], игнорирайки кралските заповеди, и противопоставяйки се на кралската воля. НеНеведнъж веднъж френскияфренският [[суверен]] се опитва да укроти размирната провинция. Филип IV, например, е сразен при [[Кортрейк]] през [[1302]] от Робер II Артоа при опита си да преустановипотвърди френскофренското господарствогосподство. А въпреки победата си при Монз-сен-Певел, отношенията между суверена и Фландърския херцог и неговите поданици останали обтегнати.

Луи намира военно решение, свиквайки армия и поставяйки я по границата на провинцията. Скоро френските позиции пропадат заради трудността да бъде охранявана границата и лошите климатични особености на региона, в следствиевследствие от което армията прекарала голяма част от обсадата затънализатънала до коленете в кал. Налага се да се конфискува храна от местните, за да бъдат изхранвани войниците.

„Калният поход“, както е наречен тогава завършва неуспешно. Сред глада и опасенията от бунт на войниците, Луи разпуска армията и се зарича да се върне скоро по-подготвен за война.