Хайнрих Барт: Разлика между версии

През декември 1849 експедицията тръгва от [[Тунис]] достига до [[Триполи]] по крайбрежието, където Барт се присъединява към нея и от където поемат на юг. В района на Гат ({{coord|24|58|N|10|10|E|}}, [[Либия|Югозападна Либия]]) описва, зарисува и изучава скалните рисунки по склоновете на планината [[Тасили н`Аджер]] на древните жители на [[Сахара]], свидетелствуващи за богатата флора и фауна в централната част на пустинята няколко хилядолетия назад. Тези негови находки и научните му изводи за изменението на климата на [[Сахара]] и условията на живот на населението ѝ в исторически обозримото минало определят за 100 години напред бурния интерес у европейците за палеогеографията на пустинята. В началото и средата на ХХ в. са открити и изследвани много нови находки, които потвърждават неговите първични изводи. освенОсвен това Барт се интересува от езика и бита на [[туареги]]те, растителността и животинския свят, отбелязва положението на планинските масиви и определя координатите на множество географски обекти.

От Гат експедицията продължава на юг и през октомври 1850 пристига в [[Агадес]] (сега в [[Нигер|Централен Нигер]], {{coord|16|58|N|7|59|E|}}). От [[Агадес]] тримата се движат на юг, но скоро се разделят. Барт продължава на юг до Кано в Северна [[Нигерия]] и от там на изток до [[Кукава]] в [[Нигерия|Североизточна Нигерия]] (на запад от езерото [[Чад езеро)|Чад]]), където пристига през май 1851 и се среща с [[Адолф Офервег]]. Там двамата научават за смъртта на Ричардсън на 4 март 1851 и Барт става ръководител на експедицията.

В края на май 1851 тръгва самостоятелно на юг и достига до Йола (в горното течение на река [[Бенуе]], в Източна Нигерия), след което се връща обратно в [[Кукава]], където отново се съединява с отряда на [[Адолф Офервег]]. През септември и октомври двамата заедно изследват областта [[Канем]] (на североизток от езерото Чад). В края на 1851 и началото на 1852 двамата вземат участие във военен поход на местния управитеуправител в района на долното течение на река [[Логоне]] (ляв приток на [[Шари]]).

Въпреки, че остава сам Барт не прекратява експедициятаизследванията си и в края на 1852 от [[Кукава]] се движи на запад до [[Зиндер]] ({{coord|13|48|N|8|59|E|}}, сега в [[Нигер|Южен Нигер]]), където получава дългоочакваните пари за експедицията. Брагодарение на дългоочакваната материална поддръжка той решава да продължи на запад до [[Тимбукту]] и да изследва средния басейн на [[Нигер (река)|Нигер]]. През първата половина на 1853 продължава на запад от [[Зиндер]], като преминава през градовете [[Кацина]] и [[Сокото]] в Северна Нигерия и през лятото достига до река [[Нигер (река)|Нигер]] на юг от [[Ниамей]] (около Сей). От там продължава на северозапад и през септември 1853 достига до [[Тимбукту]], като става третия европеец след [[Александър Гордън Ленг]] и [[Рене Огюст Кайе]] посетил легендарния град.

Дългогодишните лишения по време на пътешествията му оказват влияние на неговото здраве. В Тимбокту прекарва дълго и тежко заболяване от треска и дизентерия, освен това животът му е в непрекъсната опастност и от враждебността на местните жители – фанатици-мюсюлмани. Тук на помощ обаче му идват неговите блестящи знания за арабската култура и религия. Същевременно няколко местни управници се стремят да извлекат лична изгода и да завържат търговия с европейските търговци чрез посредничеството на смелия пътешественик, от което Барт се възползва максимално за да продължи изследванията си.