Карл Богданович: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 17:
== Експедиционна дейност 1886-1901 ==
=== Експедиция в Туркменистан и Иран 1886-1888 ===
През 1886-1888 изследва 300 км от северния склон на хребета [[Копетдаг]] (3117 м), [[Туркмено-Хорасански планини|Туркмено-Хорасанските планини]] (3314 м, разположени на югозапад от Копетдаг), северните и централни части на планината [[Елбурс(планина)|Елбурс]] (5604 м) и северните райони на пустинята [[Деще-Кевир(пустиня)|Деще-Кевир]].
=== Експедиция в Централна Азия 1889-1891 ===
През 1889-1891 участва в качеството си на геолог в „Тибетската експедиция“ на [[Михаил Певцов]]. През пролетта на 1889 тръгва от западния ъгъл на езерото [[Исък-Кул]], достига на юг до селището Актала ({{coord|38|30|N|76|00|E|}}) и от там продължава на запад. Пресича [[Кашгарски хребет|Кашгарския хребет]] (7719 м) на юг от масива [[Конгур(планински масив)|Конгур]] (
През февруари и март 1890 в западната част на [[Кунлун(планина)|Кунлун]] открива силно разчлененият хребет [[Карангутаг]] (200 км, 7013 м), а на изток от него, в басейна на река [[Юрункаш]], по двете страни на хребета [[Музтаг]] – сложна система от неголеми планински хребети. По река [[Юрункаш]] се спуска до оазиса Хотан и от там се придвижва до Ния. В резултат от своите три самостоятелни маршрута Богданович установява основните черти на орографията на [[Кунлун|Западен Кунлун]], установява дъгообразната извивка на неговите хребети, силната им разчлененост, наличието на "диагонално-напречни долини" и открива връзката между [[Кунлун]] и [[Памир]].▼
▲През пролетта на 1889 тръгва от западния ъгъл на езерото [[Исък-Кул]], достига на юг до селището Актала ({{coord|38|30|N|76|00|E|}}) и от там продължава на запад. Пресича [[Кашгарски хребет|Кашгарския хребет]] (7719 м) на юг от масива [[Конгур(планински масив)|Конгур]] (7546 м), обхожда от север, запад и юг масива [[Музтагата(планински масив)|Музтагата]] (7546 м) и там открива група ледници. Връща се обратно в [[Яркенд(град)|Яркенд]], където се присъединява към експедицията. В края на лятото, отново самостоятелно, тръгва от оазиса Каргалик на юг. Достига до хребета [[Тизнаф]] (5360 м), завива на запад, пресича хребета [[Тохтакорум]] (5419 м), достига до горното течение на река [[Яркенд(река)|Яркенд]] и по нея се спуснал до селището Ния.
▲През февруари и март 1890 в западната част на [[Кунлун(планина)|Кунлун]] открива силно разчлененият хребет [[Карангутаг]] (200 км, 7013 м), а на изток от него, в басейна на река [[Юрункаш]], по двете страни на хребета [[Музтаг]] – сложна система от неголеми планински хребети. По река [[Юрункаш]] се спуска до оазиса Хотан и от там се придвижва до Ния.
=== Експедиция в Южен Сибир 1893-1895 ===
През 1893-1895 извършва геоложки изследвания покрай трасето на Трассибирската ж.п. линия, между 87°
=== Експедиция в Далечния Изток и Камчатка 1895-1898 ===
През 1895 по поръчение на министерството на земеделието и държавното имущество възглавява експедиция за изучаване геоложкия строеж на охотското крайбрежие и [[Камчатка]], която продължава три години. Като топограф в експедицията е назначен щурмана Николай Николаевич Лелякин.
В края на ноември 1896 тръгват от [[Николаевск на Амур]], преминават край езерото [[Орел (езеро)|Орел]] и през януари 1897 достигат до устието на река [[Уда(река)|Уда]]. През април двамата се изкачват по един долен ляв приток на Уда и изследват най-южните части на хребета [[Джугджур]] на повече от 100 км. През юни и юли експедицията се изкачва по Уда и открива [[Майски хребет|Майския хребет]] (вторично, 2020 м, между реките Уда и Мая). В края на юли от устието на Уда отрядът тръгва на североизток по брега, като междувременно са открити няколко находища на злато. Между река Уда и селището [[Аян]] Богданович и Лелякин откриват дългия 225 км Крайбрежен хребет (1662 м). От Аян се прехвърлят в [[Охотск]], където се разделят. От там през януари 1898 Богданович се връща обратно в Аян, като изследва цялото крайбрежие и югоизточните сконове на Джугджур на протежение от 550 км. Лелякин от Охотск поема на изток към Тауйския залив, като описва и точно картира неговата източна част – залива Одян и затварящият го от юг п-ов Кони. Още по-на изток Лелякин описва и картира залива Забияк и п-ов Пягин.
През есента на 1898 провежда геоложки изследвания в южната част на п-ов [[Ляодун(полуостров)|Ляодун]].
| |||