Николай Софийски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 3:
Николай се родил в [[Янина]] [[Епир]]. Бил обущар - личен, благочестив и трудолюбив. Като дошъл в София турците почнали да го съблазняват и кандърдисват да го имат във свойта вяра, но той бил твърд във хрисиянството, точава мюсулманските големци решили с измама да го накарат да приеме тяхната вяра.Поканили на обяд, сложили във виното му амфион и като заспал го обрязали за мюсюлманин. Николай като разбрал какво са сторили избягал и една година се крил в къщи. Турците го канили да ходи на джамия, но той твърдо отказал. тогава бил вързан и поддложен на мъчения. Завлекли го при кадията, но той не го намерил за виновен и казал да го пуснат, обаче озлобялата тълпа турци го изкарала на Юч бнар и го убила с камъни на 17 май 1555 година. Не стигнало това ами изгорили тялото му на гробището с име "Търницата", а пепелта - разпилели, да не остане никакъв спомен от него, но Матей Граматик заръчал на едно момче да събере частици от неговите мощи и християните тайно ги погребали.
Средецкият митрополит Яков свикал събор и прославил новия светец. Той положил мощите на мъченика (части от черепа и костите му) в ковчега с мощите на св. крал Милутин в църквата "Св. Архангел Михаил". По-късно част от св. мощи били прибрани в дървен храм. Софийският книжовник дякон Матей Граматик, съвременник на св. Николай и очевидец на неговите страдания и смърт, написал служба и пространно житие на светеца. Днес ръкописът се съхранява в Национални църковен историко-археологически институт при Св. Синод (НЦИАИ) в София.
Днес на мястото на убийството на светеца в местността "Три кладенци" (Юч бунар) на ул. "Цар Симеон" № 125 има малък параклис, а в градината с паметника на одринското опълчение на близо е голямата църква "Св. Николай Софийски", една от най-големите в България, направен по проект на архитект Антон Торньов, Историята по строежа на храма е дългогодишна и изпълнена с много перипетии и проблеми. Въпреки това на заседанието си от 13 ноември 1900 г. Църковното настоятелство решава освещаването да стане на 6 декември – деня, в който се чества паметта на св. Николай Мирликийски Чудотворец-съименник на храмовия патрон.Но датата е променена и се решава храмът да бъде осветен на 3 декември. На 2 декември вечерта от 17.00 ч. е отслужена празнична Велика вечерня от храмовото духовенство. На самия 3 декември 1900 г. утринното богослужение започва в 6 ч. сутринта, а самото освещаване, извършено от Софийския митрополит Партений, от 9 ч. В св. Божествена Литургия и чина на освещаването на храма вземат участие храмовото духовенство начело с отец Николай Д. Крапчански и много други свещенослужители. Огромният за онова време (а и за наше време) храм не може да побере събралото се множество, което е наобиколило новопостроената сграда.
В сребърна мощехранителница почивали чест от там мощите | |||