Полизахарид: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне: li:Polysacharide |
разширене |
||
Ред 1:
[[Картинка:Cellulose-3D-balls.png|мини|200п|Трийзмерна структура на [[целулоза]]та.]]
'''Полизатаридитв''' са [[полимер]]ни [[въглехидрат]]и, образувани от повтарящи се единици (моно- или ди-захариди) свързани заедно чрез [[гликозидна връзка]] . Те често са линейни, но може да бъдат и разклони в различна степен. Често полизахаридите са доста хетерогенни, съдържащи малки модификации при градивните си [[мономер]]и. В зависимост от структурата си тези [[макромолекула|макромолекули]] може да имат различни свойства от градивните си [[монозахарид]]и. Те може да са аморфни или дори неразтворими във вода.<ref name=Varki_2008>{{cite book | author=Varki A, Cummings R, Esko J, Freeze H, Stanley P, Bertozzi C, Hart G, Etzler M | title=Essentials of glycobiology | publisher=Cold Spring Harbor Laboratory Press; 2nd edition | year=2008 | isbn=0-87969-770-9 |url=http://www.ncbi.nlm.nih.gov/bookshelf/br.fcgi?book=glyco2 | work=Essentials of Glycobiology}}</ref><ref name=Varki_1999>{{cite book | author=Varki A, Cummings R, Esko J, Jessica Freeze, Hart G, Marth J | title=Essentials of glycobiology | publisher=Cold Spring Harbor Laboratory Press | year=1999 | isbn=0-87969-560-9 |url=http://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/bv.fcgi?rid=glyco.TOC&depth=2 | work=Essentials of glycobiology}}</ref>
Когато всички монозахариди изграждажи полизахарида са от един и същи вид (напр. [[глюкоза|α-D-Глюкоза]]), той се нарича ''хомополизахарид'' (от [[гръцки език|гръцки]] ''хомо'' еднакъв) или ''хомогликан''. Когато, обаче, се съдържат повече видове мономери полизахарида се нарича ''хетерополизахарид'' (от [[гръцки език|гръцки]] ''хетеро'' различен) или ''хетерогликан''.<ref>{{GoldBookRef|title=homopolysaccharide (homoglycan)|url=http://goldbook.iupac.org/H02856.html}}</ref><ref>{{GoldBookRef|title=heteropolysaccharide (heteroglycan)|url=http://goldbook.iupac.org/H02812.html}}</ref>
Полизахаридите имат обща формула C<sub>x</sub>(H<sub>2</sub>O)<sub>y</sub> където x обикновено е голямо чесло между 200 и 2500. Изхождайки от факта, че повтарящите се единици в полимерния скелет са шест въглеродни монозахриди, общата формула може да се представи като (C<sub>6</sub>H<sub>10</sub>O<sub>5</sub>)<sub>n</sub> където 40≤n≤3000.
==Запасни полизахариди==
=== Нишесте ===
{{основна|Нишесте}}
[[Нишесте]]то е глюкозен полимер, които глюкопиранозни единици са свързани чрез ''alpha-'' връзка. Изградено е от комбинирани [[амилоза]] (15–20%) и [[амилопектин]] (80–85%). Амилозата се състой от линейна верига изградена от няколко стотин глюкозни остатъка, а амилкопектинът е разклонен и съдържа няколко хиляди глюкозни остатъка (всяка верига по 24–30 глюкозни остатъка). Нишестето е неразтворимо във вода. Може да бъде разградено чрез [[хидролиза]], катализирана от [[ензим]] наречен [[амиалаза]], който къса ''alpha-''гликозидните връзки. Чувекът и другите животни синтезират амилаза, така ча са в състояние да смилат нишесте. [[Картофи]], [[ориз]], [[жито]] и [[царевица]] са основните източници на нишесте в човешката диета. Синтеза на нишесте е способът на растенията да складират глюкоза.
===Гликоген===
[[File:Glycogen structure.svg|thumb|200px|[[Гликоген]].]]
{{основна|Гликоген}}
[[Гликоген]]ът е полизахарид срещан в животните и е изграден от глюкозни остатъци. Веригата ми е силно разклонена. Складира се в [[черен дроб|черния дроб]] и [[мускул]]ите. Неразтворим е във вода и при реакция с йодид дава червено оцветяване.
== Структурни полизахариди ==
[[Категория:Полизахариди| ]]▼
=== Арабиноксилани ===
[[Арабиноксилан]]итесе откриват в първичната и вторичната клетъчна стена на растенията. Основната им градивна единица е [[дизахарид]] изграден от две [[пентоза|пентози]]: [[арабиноза]] и [[ксилоза]].
=== Целулоза ===
{{основна|Целулоза}}
Основният структурен компонент на [[растение|растенията]] е [[целулоза]]та. Дървесината е предимно целулоза и [[лигнин]], докато [[хартия]]та и [[памук]]ът са почти чиста целулоза. Целулозата е [[полимер]] изграден от повтарящи се глюкозни единици свързани чрез ''beta-''гликозидна връзка. Хората както и много животни нямат ензим, който да къса ''beta-'' връзките, така че не са в състояние да храносмелят целулозата. Някои животни могат да смилат целулозата благодарение на ензим отделян от бактерии поселяваши тяхните черва. Класически пример са [[термит]]ите. Не се разтваря във вода и не дава цветна реакция с йодид. Целилозата е най-разпространения въглехидрат в природата.
=== Хитин ===
{{основна|Хитин}}
[[Хитин]]ът е един от многото природни [[полимери]]. Той е един от най-разпространените природни материали на земята. Неговото разграждане се катализира от ензим наречен [[хитиназа]], секретиран от някои микроорганизми като [[бактерии]] и [[фунги]], както и от някои растения.
От химична гледна точка хитина е близък на [[хитозан]]а (по-добре разтворим дериват на хитина).
=== Пектини ===
[[Пектин]]ите са семейство от комплексни полизахариди, изградени от 1,4-свързани остатъци на α-D-галактосилуронова киселина. Те се срещат в първичната клетъчна стена на растенията и недървесинните части на сухоземните растения.
== Киселинни полизахариди ==
Киселинни полизахариди са полизахаридите съдържащи [[карбоксилна група]], фосфатна група и/или сулфириново естерна група.<!-- не знам, дали се казва точно така -->
==Бактериални полизахариди==
Бактериалните полизахариди представляват разнообразна група от [[макромолекула|макромолекули]] като [[пептидогликан]], [[липополизахарид]]и, [[бактериална капсула]] и [[ексополизахарид]]и; съединения, които обхващат множество функции: компоненти на клетъчната стена (напр. [[пептидогликан]]), важни вирулентни фактори (напр. поли-N-ацетилглюкозамин в ''S. aureus''), фактори обезпечаващи преживяването на бактериите при неблагоприятни усливия (напр. ''[[Pseudomonas aeruginosa]]'' в човешки [[бял дроб]]).<ref>{{cite book | author = Sutherland, I. W. | year = 2002 | title = Polysaccharides from Microorganisms, Plants and Animals, in: ''Biopolymers, Volume 5, Polysaccharides I: Polysaccharides from Prokaryotes'' | editor = Vandamme, E. J., Ed. | publisher = Weiheim Wiley VCH | pages = 1–19 | isbn = 978-3-527-30226-0}}</ref> Полизахаридната биосинтеза е фино регулирана, и е енергоемък процес. Разбирането на тънките взаимовръзки между регулация, "енергийна ефективност", модификации и синтез, както и външните екологично проявления са от критично значение за човешкото познание. Потенциалните изгоди са огромни и се изразяват в възможността за създаване на нови анти-бактериални стратегии (напр. нови антибиотици и ваксини) както и създаването и усъвършенстването на нови промишнели методи и способи.<ref name= UllrichM>{{cite book |author= Ullrich M (editor)| year=2009 |title=Bacterial Polysaccharides: Current Innovations and Future Trends | publisher=Caister Academic Press | isbn= 978-1-904455-45-5}}</ref><ref name= RehmBHA>{{cite book | author = Rehm BHA (editor). | title = Microbial Production of Biopolymers and Polymer Precursors: Applications and Perspectives | publisher = Caister Academic Press | year = 2009 | isbn = 978-1-904455-36-3 }}</ref>
===Бактериални капсулни полизахариди===
[[Патоген]]ните бактерии обикновено изграждат около себе си плътен мукозен слой от полизахариди. Тази "капсула" покрива [[антиген]]ните [[протеин]]и на бактериалната повърхност, които в противен случай биха инициирали имунен отговор, който би довел до унищожаването на бактерията. Капсуларните полизахариди са водоразтворими, обикновено кисели и имат [[молекулна маса]] от рода на 100-1000 kDa. Те са линейни и се състоят от периодично повтарящи се мотиви изградено от един до шест [[монозахарид]]а. Съществува огромно структурно разообразие; близо две хиляди различни полизахариди се синтезират само от [[Escherichia coli|E. coli]]. Смес от капсуларни полизахариди както и техни конюгати се използват като [[ваксина|ваксини]].
Бактериите както и другите микроорганизми като [[фунги]] (гъби) и [[алги]] (водорасли), често секретират полизахариди като адаптационен механизъм, за да се залавят по лесно към повърхността или за де се предпазят от изсъхване.
Повечето от тези полизахариди показват полезни вискозо-еластични свойства <!-- нужна е стилистична редакция -->, когато бъдат разтворени в много малки количества във вода.<ref>Viscosity of Welan Gum vs. Concentration in Water. http://www.xydatasource.com/xy-showdatasetpage.php?datasetcode=345115&dsid=80</ref>
Повърхностните полизахаиди играят различна ропя в бактериалната [[екология]] и [[физиология]]. Те злужат като бариера между [[клетъчна стена|клетъчната стена]] и обкръважащата среда, опосредстват взаимодействието патоген-гостоприемник, и формират структурния компонент на [[биофилм]]ите. Тези полизахариди се синтезират от [[нуклеотид]]-активирани прекурсори и в повечето случаи всички ензими необходими за синтезата, сглобяването и транспорта на целия полимер са кодирани от гени организирани в отелен клъстер [[оперон]], така че да бъдат [[транскрибция|транскрибирани ]] групово. [[Липополизахарид]]ите са едни от най-важните за клетъчната повърхност полизахариди, тъй като играят ключова структурна роля за цялостта на външната мембрана, както и за взаимодействието патоген-гостоприемник.
Ензимите изграждащи ''A-band'' (хомополимерни) и ''B-band'' (хетерополимерни) O-антигени са индентифицирани, а метаболитните пътища остановени.<ref>{{cite journal |author=Guo H, Yi W, Song JK, Wang PG |title=Current understanding on biosynthesis of microbial polysaccharides |journal=Curr Top Med Chem |volume=8 |issue=2 |pages=141–51 |year=2008 |pmid=18289083 |doi=10.2174/156802608783378873}}</ref> Екзополизахаридът алгинат, който е линеен ко-полимер на β-1,4-свързани остатъци на D-мануронова киселина и L-гулуронова киселина , е отговорен за микоидния фенотип при късната фаза на заболяването [[муковисцидоза]]. ''pel'' и ''psl'' [[локус]]ите са два наскоро открити генни клъстера, които също кодират екзополизахарид, важен за формирането на биофилма. Рамнолипид е био[[сърфактант]], чиято синтеза е финно регулирана на ниво транскрибция, но точната му роля в заболяването не е установена все още. [[Гликозилиране]]то на протеините [[пипин]] и [[флагелин]] е обект на изследване и е установено, че е отговорен за адхезията и инвазията при бактериална инфекция<ref name=Cornelis>{{cite book | author = Cornelis P (editor). | title = Pseudomonas: Genomics and Molecular Biology | edition = 1st | publisher = Caister Academic Press | year = 2008 | url=http://www.horizonpress.com/pseudo | id = [http://www.horizonpress.com/pseudo ISBN 978-1-904455-19-6 ]}}</ref>
==Източници==
{{reflist}}
[[ar:عديد السكاريد]]
[[be-x-old:Полісахарыды]]
[[bs:Polisaharidi]]
[[bg:Полизахарид]]
[[ca:Polisacàrid]]
[[cs:Polysacharidy]]
[[da:Polysakkarid]]
[[de:Polysaccharide]]
[[en:Polysaccharide]]▼
[[el:Πολυσακχαρίτης]]
▲[[en:Polysaccharide]]
[[eo:Polisakarido]]▼
[[es:Polisacárido]]
▲[[eo:Polisakarido]]
[[eu:Polisakarido]]
[[fa:پلیساکارید]]
[[fi:Polysakkaridi]]▼
[[fr:Polysaccharide]]
[[gd:Poilisacaraid]]
[[gl:Polisacárido]]
[[
[[hi:पॉलीसैक्कराइड]]
[[hr:Polisaharidi]]
[[
[[id:Polisakarida]]
[[it:Polisaccaride]]
[[
[[li:Polysacharide]]▼
[[lt:Polisacharidai]]
▲[[li:Polysacharide]]
[[hu:Poliszacharid]]
[[ms:Polisakarida]]
[[nl:Polysacharide]]
[[ja:多糖]]
[[no:Polysakkarid]]
[[oc:Polisacarid]]
Line 53 ⟶ 95:
[[ro:Polizaharide]]
[[ru:Полисахариды]]
[[
[[sk:Polysacharid]]
[[sl:Polisaharid]]
[[
[[su:Polisakarida]]
▲[[fi:Polysakkaridi]]
[[sv:Polysackarid]]
[[ta:கூட்டுச்சர்க்கரை]]
| |||