Орган (анатомия): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{редактирам}}
{{към пояснение|орган|Орган}}
[[Файл:The Principle Organs and Vascular and Urino-Genital Systems of a Woman.jpg|дясно|мини|Скица на [[Леонардо да Винчи]] показваща интерпретацията на [[художник]]а за някои по-основни органи: [[сърце]]то, [[черен дроб|черният дроб]], [[далак]]ът, [[аорта]]та, [[трахея]]та и други.]]
'''Орган''' се нарича комплексът от [[тъкани]] и специализирани [[Клетка|клетки]] изграждащи структурно цяло за изпълняване на определени функции. Обикновено специализирани тъкани изграждат основната функционална единица{{#tag:ref|'''Бел.:''' "характеро-определяща, оперативна структура"|group="*"}}, която се нарича '''паренхима''', а структурните асоциирани тъкани, групово се наричат '''строма'''. Според структурната организация на клетките и тъканите органите биват '''плътни''', като [[кожа]]та, [[панкреас]]ът, [[черен дроб|черният дроб]] и [[мозък]]ът или '''кухи''', като [[стомах]]ът, [[сърце]]то, [[Тънко черво|тънкото]] или [[дебело черво|дебелото черво]], [[пикочен мехур|пикочният мехур]] и други. <ref>[http://dictionary.reference.com/browse/hollow%20organ Dictionary.com > hollow organ] Citing: Merriam-Webster's Medical Dictionary, 2002</ref>
==Паренхима и строма==
[[Файл:Diagram of the human heart (multilingual).svg|дясно|мини|На тази илюстрация паренхимата на сърцето изгражда лявата и дясната камери с предсърдията обозначени с 6,7,7 и 9, но в действителност тези цифри показват пространствата обособени от миокарда (в тъмно розово).]]
Паренхимата е основната работна част на един орган, която отговаря за фунционалната продукция на този орган; например паренхимата на панкреаса е отговорна за производството на инсулин, паренхимата на мозъка, за обработка на информация, паренхимата на черния дроб за метаболизма на хранителните вещества, токсини, на сърцето за [[кръвно налягане|кръвното налягане]] и други. Паренхимата на [[мозък]]а например, представлява обемът на [[бяло мозъчно вещество|бялото]] и [[сиво мозъчно вещество|сивото мозъчно вещество]], докато [[Кръвоносен съд|кръвоносните съдове]], [[Черепномозъчни нерви|краниалните нерви]], синусите и [[Мозъчни вентрикули|вентрикулите]] са строма. При сърцето, основната структура е изградена от [[миокард]]ийни клетки, а стромата се състои от нервни влакна, съединителна тъкан, кръвоносни съдове, кръв и други.
Апарат са структурно свързани органи с еднаква функция, които оперират синхронизирано:<ref>[http://books.google.es/books?id=m9-RRP8Qc4gC&pg=PA22&dq=anatom%C3%ADa+%C3%B3rganos+aparatos&lr=&as_brr=0#v=onepage&q=anatom%C3%ADa%20%C3%B3rganos%20aparatos&f=false ''Definición de órgano, aparato y sistema'' en ''Anatomía humana general'', Juan Jiménez-Castellanos Ballesteros, Carlos Javier Catalina Herrera, Amparo Carmona Bono, 2002, Universidad de Sevilla, p.22]</ref> например [[вестибуларен апарат]], [[говорен апарат]], [[двигателен апарат]] и други. От друга страна, органи които могат да оперират '''привидно поотделно''', но са със взаимосвързани функции, изграждат системи. {{#tag:ref|'''Бел.:''' В българския език и практика двете понятия се смесват. |group="*"}} [[Кръвоносен съд|кръвоносните съдове]] и [[сърце]]то представляват сърдечно-съдовата система, [[уста]]та, [[хранопровод]]ът, [[стомах]]ът, червата и други изграждат [[храносмилателна система|храносмилателната система]], най-общо [[мозък]]ът и [[нерв|нервните влакна]] - [[нервна система]] и т.н. Съвкупността на всички клетки, тъкани, органи и системи от органи, подчинени на жизнените функции на едно живо същество, се нарича '''организъм'''. Човешкият организъм притежава няколко органови системи.
# [[Отделителна система]]
# [[Покривна система]]
# [[Полова система]]
==Относителни размери==
*'''Най-големият плътен орган''' в човешкия организъм е '''[[черен дроб|черният дроб]]'''<ref>[http://www.bbc.co.uk/science/humanbody/body/factfiles/liver/liver.shtml Organs - Liver] URL accessed 17 January 2007.</ref> Освен по размер, той е и най-тежкият орган със средно тегло при възрастните 1.6 кг<ref>[http://www.bupa.co.uk/health_information/html/organ/ Your Amazing Body] URL accessed 17 January 2007.</ref>.
*'''Най-големият по площ''' орган е '''[[кожа]]та'''.
*'''Най-дългата [[кост]]''' е '''[[бедро|бедрената кост]]'''<ref>[http://www.yale.edu/ynhti/curriculum/units/1985/7/85.07.06.x.html Anatomy and Physiology of the Human Knee Joint] URL accessed 17 January 2007.</ref>.
*'''Най-голямата артерия''' е '''[[аорта]]та'''<ref>[http://www.guidant.com/condition/heart/vessel_intro.shtml Intro to Blood Vessels] URL accessed January 17, 2007</ref>.
*'''Най-голямата''' [[вена]] е '''[[голяма куха вена|голямата куха вена]]'''.<ref>[http://www.madsci.org/posts/archives/jul2000/963290200.An.r.html Re: What is the largest vein?] URL accessed 17 January 2007.</ref>.
[[Файл:Sartorius.png|дясно|мини|Шивашкият мускул (в червено) минава диагонално от горния външен ъгъл на бедрото до вътрешната част на коляното]]
*'''Най-дългият мускул''' е '''шивашкият мускул''' ''(сарториус)'' - погледнат отпред минава диагонално от горния външен ъгъл на свивката на бедрото до вътрешната част на коляното<ref>[http://cat.inist.fr/?aModele=afficheN&cpsidt=17105039 Muscle fiber and motor unit behavior in the longest human skeletal muscle] URL accessed 17 January 2007.</ref>.
*'''Най-дългият нерв''' е '''седалищният''' (ишиатиков нерв; ''n. ischiadicus''), причина за често срещаното заболяване след средна възраст - ''ишияс''.
*"Условно" '''най-силният''' човешки мускул е '''големият дъвкателен мускул''' (масетер; m. masseter) - събиращ двете челюсти. Регистрирана е захапка от 4 335 [[Нютон|N]] продължила 2 секунди и записана в [[Световни рекорди на Гинес|рекордите на Гинес]]<ref>http://temples.com/node/4601</ref>. Тази ''убийствена'' захапка е изключение и се равнява на около шест пъти нормалната човешка захапка (около 90 N)<ref>http://zidbits.com/2011/02/what-is-the-strongest-muscle-in-your-body/</ref> Ако обаче се разгледа обема на работата, извършена от '''сърцето''' в цялото продължение на живота, или размера на '''[[очнодвигателни мускули|очнодвигателните мускули]]''', както и [[мощност]]та на [[матка]]та по време на [[раждане]], трофеят на победител може да бъде оспорван.
*'''Най-малкият''' човешки орган е '''[[епифиза]]та''', която расте само през първите две години на живота, а след това запазва стабилен размера си до пубертета.<ref>Lack of pineal growth during childhood. Schmidt F, Penka B, Trauner M, Reinsperger L, Ranner G, Ebner F, Waldhauser F. J Clin Endocrinol Metab. 1995 Apr;80(4):1221–5.</ref><ref>Development of the pineal gland: measurement with MR. Sumida M, Barkovich AJ, Newton TH. AJNR Am J Neuroradiol. 1996 Feb;17(2):233–6.</ref> След пубертета, епифизата бавно нараства по размери и тегло, предимно благодарениое на калцификации, т.е. обемът на функционалната паренхима намалява за сметка на цялостното уголемяване на органа.<ref>Tapp E, Huxley M. The weight and degree of calcification of the pineal gland. J Pathol 1971;105:31–39</ref>
== Източници ==
<references />
== Бележки ==
▲==Системи от органи==
<references group="*"/>
[[Категория:Анатомия]]
[[Категория:Физиология]]
▲* [[Дихателна система]]
▲* [[Ендокринна система]]
▲* [[Имунна система]]
▲* [[Лимфна система]]
▲* [[Нервна система]]
▲* [[Отделителна система]]
▲* [[Полова система]]
▲* [[Сърдечно-съдова система]]
▲* [[Храносмилателна система]]
▲[[Категория:Системи от органи| ]]
[[ar:عضو (تشريح)]]
| |||