Долмабахче: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
|||
Ред 6:
== Предистория ==
След разтърсилите Европа, а и света, събития свързани с френската революция и последвалите я [[Наполеонови войни]], настъпила ерата на [[геополитика|геополитическо]] противопоставяне основно в Централна Азия, но и в/за Османската империя (като инструмент за влияние върху Предна и Централна Азия и Близкия изток, който бил под нейн контрол), най-вече популярен като "[[голямата игра]]".
До средата на 19 век резиденция на султана е бил дворецът [[Топкапъ]] в средновековен стил. След като контактите с Централна Европа стават по-интензивни и от там са възприети културни стандарти, султанът решава, че трябва да се издигне резиденция в европейски стил. По поръчение на султан [[Абдул Меджид I]] арменските архитекти Карабет и Никогош Балиан строят новата резиденция от 1843 г. до 1856 г., която търпи по-късни преустройства. Разходите по строежа възлизат на около 5 млн. фунта стерлинги, което отговаря приблизително на 1/4 от годишните постъпления от данъци. Финансирането става чрез печатане на книжни пари. Говори се, че финансовият министър съобщил на султана, че строежът струва 3500 пиастра (тогава 32 фунта стерлинги). Всъщност това била сумата, необходима за напечатването на парите.
Строежът натоварва неимоверно много хазната и допринася за това Османската империя през втората половина на 19 век да се доближи до държавен [[банкрут]] и да стане финансово и политически зависима от чуждестранни сили. В същност, при управлението на Абдул Меджид I и неговия баща [[Махмуд II]], който ликвидирал [[еничарски корпус|еничарския корпус]] през 1826 г., след като стартирал "европейски реформи" по [[Велика френска революция|френски образец]], започнал и упадъкът на Османската империя. Двамата султани "реформатори" не постигнали нищо друго освен да поставят империята във финансова зависимост от [[Западна Европа]] - в т.нар. държавен банкрут (той е практически невъзможен, тъй като държавите притежават [[суверенитет]]), вследствие на което Англия и Франция започнали открито да се месят, а на практика и да управляват империята. В крайна сметка след османския неуспех в руско-турската и освободителна за България война от 1877/78 г., и [[балкански войни|балканските войни]] с т.нар. младотурска революция през 20 век, последвани от катастрофата в Първата световна война, от славната някога Османска империя останали само фрагменти в Мала Азия с разкошния дворец на Босфора (като територията на която бил издигнат била поставена под съвместен контрол от главните страни - съюзници в [[Антанта]]та (Англия и Франция), въпреки че, по силата на предходно тайно споразумение, [[Черноморски проливи|Проливи]]те с територията около тях трабвало да се отстъпят на Руската империя, но [[ВОСР]] я "извадила от играта").
Това е исторически първият дворец в [[Османска империя|османската]] столица, изграден в европейски стил. От построяването му през 1853 г. до 1922 г. (с прекъсване от 20 год.) служи за главна резиденция на султана. Тук е живял и починал и [[Мустафа Кемал Ататюрк]], основателя на [[Турция|турската държава]], наследила отпратената в историята през 19 и 20 век предходна и някога славна (през 16 и 17 век) Османска империя.
Line 17 ⟶ 19:
Фасадата показва класическа европейска сграда с две крила. Вътрешността е в типичен османски стил. В южното крило са представителните помещения, в северното - жилищните помещения, а между двете крила е голямата приемна зала, пред която има зелена площ от 2000м2, а над нея - 36м висок купол. Терасата към Босфора е оградена с висок зид, чийто порти водят към пристан, който днес не се използва редовно.
Забележително е техническото обзавеждане, изключително модерно за времето си: газово осветление, тоалетни с течаща вода, централно отопление и асансьор. Обзавеждането е внесено от Великобритания. Таваните са пищно украсени със злато. Използвани са 14 т злато и 40 т сребро. При обзавеждането му не е използвано стъкло, а само [[кристал]]. В централната зала се намира най-големият полилей в света със 750 крушки, подарък от
Дворецът притежава и най-голямата сбирка в света от кристални свещници от Бохемия и Бакара. Едно от стълбищата също е от кристал. Стилистично сградата се причислява към османския историзъм с елементи от европейския ренесанс и барок.
| |||