Витус Беринг: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м r2.7.1) (Робот Промяна: ar:فيتوس بيرنغ
Редакция без резюме
Ред 13:
 
== Ранни години 1681-1725 ==
Роден е през 1681 в [[Дания|датския]] град [[Хорсенс]]. Завършва морския кадетския корпус в [[Амстердам]] и усъвършенства морскатаморските си професияумения като плава в [[Балтийско море]]. През 1703 извършва плаване до [[Индия]] и същата година по покана на [[Петър І]] постъпва на руска служба.
 
* 1707 г. - произведен в поручик;
Ред 20:
* 1715 г. - произведен в капитан IV ранг
 
По време на Руско-турската война 1710-1713 участва в Прутския поход, като командва 22-оръдеен кораб. Към края на Северната война е вече капитан на 90-оръдейна фрегата. След приключването на войната подава оставка, но през 1724 по заповед на [[Петър І]] се връща във флота и е, произведен капитан 1-ри ранг и е назначен за ръководител на Първата Камчатска експедиция.
 
=== Първа Камчатска експедиция 1725-1730 ===
== Експедиционна дейност 1725-1741 ==
=== Организация на експедицията 1725-1728 ===
=== Първа Камчатска експедиция 1725-1730 ===
От 1725 до 1730 е водач на Първата [[Камчатка|камчатска]] експедиция. По замисъла на императора е необходимо ''"На Камчатка или на друго място да се построят два кораба. С тези кораби да се плава покрай земите на север за да се стигне Америка"''. Беринг, заедно с помощниците си [[Алексей Чириков]] и [[Мартин Шпанберг]] организира доставката на снаряжението на експедицията през [[Сибир]] до тихоокеанското крайбрежие, за което били необходими три години.
 
Беринг, заедно с помощниците си [[Алексей Чириков]] и [[Мартин Шпанберг]] организира доставката на снаряжението на експедицията през [[Сибир]] до тихоокеанското крайбрежие, за което били необходими три години. Експедицията потегля официално на 24 януари 1725 и след близо две години на 1 октомври 1726 през [[Сибир]] на коне, пеша и с кораби по реките първата група водена от Беринг пристига в [[Охотск]]. В последния, най-труден участък от пътя между река [[Юдома]] и [[Охотск]] оборудването на експедицията се пренася на шейни теглени от хората. 15 човека умират от студ и глад, а много други дезертират. Последната група водена от [[Мартин Шпанберг]] пристига в [[Охотск]] едва на 6 янеари 1727, където са построени землянки и дървени къщи, в които се настаняват хората до края на зимата.
През 1728 на кораба „Св. Гавраил“ плава на север покрай източния бряг на [[Азия]]. Заснема и картира около 600 км от източното крайбрежие на [[Камчатка]], в т.ч. п-ов Камчатски и п-ов Езерен, [[Карагинския залив]] и остров [[Карагински (остров)|Карагински]]. В началото на август на {{coord|65|50|N|179|10|W|}} вторично открива залива [[Кръст (залив)|Кръст]] и южното крайбрежие на п-ов [[Чукотка]] до нос Чукотски включително ({{coord|64|15|N|173|15|W|}}), в т.ч. залива [[Провидения (залив)|Провидения]] (вторично,{{coord|64|25|N|173|15|W|}}) и остров [[Сейнт Лорънс (остров)|Сейнт Лорънс]] ([[10 август]], най-големия остров в [[Берингово море]]). На [[15 август]] в [[Беринговия проток]] достига до 67º 18` с.ш. На обратния път в протока открива остров [[Ратманов]] (Голям Диомид). Опредея координатите на редица крайбрежни пунктове от нос [[Дежньов (нос)|Дежньов]] до нос [[Лопатка]].
 
В началота на септември 1727 с два малки кораба участниците се прехвърлят в Болшерецк, на западното крайбрежие на [[Камчатка]]. От там значителна част от оборудването до началото на зимата е прекарано с лодки по реките Болшая и [[Камчатка (река)|Камчатка]] до Нижнекамчатск, на източния бряг на полуострова, а през зимата останалите багажи са пренесени с кучешки впрягове.
=== Втора Камчатска експедиция 1733-1741 ===
 
=== Плаване покрай източните брегове на Североизточна Азия 1728 ===
Към средата на лятото на 1728 с неимоверни усилия и напрежение е построен малък кораб "Свети Гавраил", с който на 14 юли експедицията отплава на север покрай източния бряг на [[Азия]]. Заснема и картира около 600 км от северната половина на източното крайбрежие на п-ов [[Камчатка]], в т.ч. п-ов Камчатски и п-ов Езерен, [[Карагинския залив]] и остров [[Карагински (остров)|Карагински]]. Беринг и Чириков грубо картират около 2500 км от бреговата линия на [[Азия|Североизточна Азия]].
 
През 1728 на кораба „Св. Гавраил“ плава на север покрай източния бряг на [[Азия]]. Заснема и картира около 600 км от източното крайбрежие на [[Камчатка]], в т.ч. п-ов Камчатски и п-ов Езерен, [[Карагинския залив]] и остров [[Карагински (остров)|Карагински]]. В началото на август на {{coord|65|50|N|179|10|W|}} вторично откриваоткриват залива [[Кръст (залив)|Кръст]] и южното крайбрежие на п-ов [[Чукотка]] до нос Чукотски включително ({{coord|64|15|N|173|15|W|}}), в т.ч. залива [[Провидения (залив)|Провидения]] (вторично,{{coord|64|25|N|173|15|W|}}) и остров [[Сейнт Лорънс (остров)|Сейнт Лорънс]] ([[10 август]], най-големия остров в [[Берингово море]]). На 13 август корабът преминава през Беринговия проток без да е видян на изток брега на [[Северна Америка]], на [[15 август]] в [[БеринговияЧукотско протокморе]] достигадостигат до 67º 18` с.ш. Наи обратнияпоемат обратно, пъткато в протока откриваоткриват остров [[Ратманов]] (Голям Диомид). ОпредеяОпределят координатите на редица крайбрежни пунктове от нос [[Дежньов (нос)|Дежньов]] до нос [[Лопатка]].
 
=== Завършване на експедицията и резултати 1729-1730 ===
След завръщането си участниците в експедицията провоеждат ново зимуване в Нижнекамчатск. През лятото на 1729 Беринг прави нов опит за достигане на американския бряг, но на 8 юли, три дни след излизането му в открито море и след като изминава около 200 км на изток, поради силния насрещен вятър и мъглата заповядва да се върнат обратно. Корабът заобикаля [[Камчатка]] от юг и на 24 юли акостира в [[Охотск]]. По време на това плаване руснаците описват и картират южната половина на източния и малка част от западния бряг на полуострова на протежение над 1000 км.
 
През февруари 1730 Беринг се завръща в [[Петербург]] след петгодишно отсъствие. Той не успява да разреши основната му поставена задача, но все пак завършва откриването на североизточното крайбрежие на [[Азия]]. Заедно с [[Алексей Чириков]] и мичмана [[Пьотър Авраамович Чаплин]] съставя карта на [[Азия|Северизточна Азия]], която е високо оценена от такива специалисти като [[Джеймс Кук]], която значително превъзхожда своите предшественици по точност и достоверност на изображеното крайбрежие. Естествено, картата има и много неточности. Полуостров [[Камчатка]] е силно скъсен, [[Анадирски залив|Анадирския залив]] е много малък, неверни са очертанията и на [[Чукотка|Чукотския п-ов]].
 
=== Втора Камчатска експедиция 1733-1741 ===
След завръщането си от първата си експедиция в Петербург Беринг дава обширен отчет за извършеното през тези пет години и предлага грандиозен проект за нова експедиция, която да проведе всестранно изучаване на северното крайбрежие на [[Русия]], вътрешните райони на [[Сибир]] и плаване към бреговете на [[Америка]] и [[Япония]]. Проектът е одобрен и той е назначен през 1733 за ръководител на Втората Камчатска експедиция 1733-1743, в която участват около 6 хил. човека По своите мащаби, размах и достигнатите от нея резултати няма равни в световната история на географските открития. Руските пътешественици и мореплаватели изследват и картират северните брегове на [[Русия]] от [[Архангелск]] до [[Чукотка]], достигат [[Америка]] и [[Япония]], откриват [[Аляска]] и [[алеутски острови|Алеутските о-ви]]. Половин век след Беринг великия английски мореплавател [[Джеймс Кук]] пише: ''"Отдавайки дължимото към паметта на Беринг, аз съм длъжен да кажа, че той много добре е обозначил тези брегове, а ширините и дължините на носовете е определил с такава точност, която трудно би трябвало да се очаква"''.
 
Line 41 ⟶ 53:
<references />
* Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001 г., стр. 46-48. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2789255/
* Греков, В. И., Очерки из истории русских географических исследований, М., 1960 г.
* Гришин, Ю. А., История мореплавания, М., 1966 г.
* Дивин, В. А., Русские мореплавания на Тихом океане в XVIII веке, М., 1971 г.
* Ефимов, А. В., Из истории великих русских географических открытий, М., 1971 г.
* Лебедев, Д. М. и В. А. Есаков, Русские географические открытия и исследования с древных времен до 1917 года, М., 1971 г.
* Магидович, И. П., История открытия и исследования Северной Америки, М., 1962., стр. 207-209, 211-219. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2279858/
* Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982-86 г. Т. 3 Географические открытия и исследования нового времени (середина ХVІІ – ХVІІІ в.), М., 1984 г., стр. 91-95, 100-105. http://www.bookshunt.ru/b8101_ocherki_po_istorii_geograficheskih_otkritij_t.3
* Русские открытия в Тихом океане и Северной Америке в XVIII-XIX веках, М., 1975 г.
 
Line 59 ⟶ 69:
[[Категория:Изследователи на Северна Америка]]
[[Категория:Аляска]]
 
{{Дания-мъниче}}
 
[[an:Vitus Bering]]