Отваря главното меню

Промени

м
== История ==
 
'''Европейската общност''', е наричана '''Европейска икономическа общност''' (ЕИО) до влизането в сила на [[1 ноември]] [[1993]] г. на [[Договора от Маастрихт]]. „'''Европейска икономическа общност'''“ (ЕИО),Тя е създадена с подписването на [[25 март]] [[1957]] г. на т.нар. [[Римски договор|Римския договор]] от [[Белгия]], [[Федерална Република Германия]], [[Франция]], [[Италия]], [[Люксембург]] и [[Холандия]]. Тя е най-важната и широка по сфера на компетенции от трите [[Европейски общности]].
 
Римският договор предвижда премахването на търговските бариери между участващите страни. Заедно с това се предвиждат единни външни мита, както и обща търговска политика.
Повечето от договорните условия са посветени именно на целта за създаване на митнически съюз и постепенното изграждане на един [[общ пазар]]. Клаузите за сближаване на стопанската политика и валутна политика на държавите-членки, както и другите сфери, като например аграрната, транспортна или определени аспекти на социалната политика, остават твърде общи.
 
Договорите за създаване на ЕвропейскатаЕвропейска Икономическаикономическа Общностобщност ([[ЕИО]]) и [[Европейската общност за атомна енергия]] ([[Евратом]]) поставят началото на процеса на многостранна (многонационална) интеграция, който променя напълно политическия, икономическия и социалния живот на целия континент.
 
Европейската икономическа общност създава напълно нови по вид и съдържание институции, които са различни от тези на националните държави и непознати в международната политика. Европейските институции работят помежду си по уникален и неповторим начин. Наред с това те са подложени на постоянни промени в институционално, процесуално и съдържателно измерение.
Френската позиция, вдъхновена от [[Жан Моне]], създава конкретна възможност за реализирането на подобна стратегия. Чрез сътрудничество в индустрията с въглища, желязо и стомана, Франция може да наблюдава развитието на германската тежка индустрия и да разсее страховете от една нова война. Сътрудничество и съвместното развитие на този ключов индустриален сектор ще премахне враждебността в германско-френските отношения.
 
Успехът на [[Европейска общност за въглища и стомана|Европейската общност за въглища и стомана]] (ЕОВС), създадена с Парижкия договор от [[18 април]] [[1951]] г., влязъл в сила през юли 1952 г., поставя основата за развитие на многостранната интеграция. Съставената през 1955 г. комисия от правителствени представители под председателството на белгийският външен министър [[Пол-Анри Спаак]] е упълномощена да изготви доклад за по-нататъшни стъпки в посока на интеграция в икономическата сфера. Великобритания, поканена на разговорите, се оттегля, защото не вижда шансове за реализиране на своите виждания за свободна търговска зона.
 
„Комисията Спаак“ постига съгласие и договорите за създаването на Европейската икономическа общност (ЕИО) и Европейската общност за атомна енергия (ЕОАЕ) се подписват на [[25 март]] [[1957]] г. в [[Рим]] от шестте страни-членки на ЕОВС и влизат в сила на [[1 януари]] [[1958]] г.
 
Европейските общности стават основата на [[Европейския съюз]], учреден по силата на [[Маастрихтския договор]], считано от 1 ноември 1993 г.
 
С влизането в сила на Договора от Лисабон на [[1.12. декември]] [[2009]] г. [[Европейски съюз|Европейският съюз]] стана правоприемник на [[Европейската общност]]. Този договор бележи един нов етап в процеса на развитие на европейската интеграция. С него т.нар. "храмова структура" бешее изоставена.