Хенрик Ибсен: Разлика между версии

Ибсен твори в продължение на повече от 50 години, като е написал голям брой драматични творби. Драмата ''„Борба за престол“'' се отнася към ранните му произведения. Сюжетът ̀и е от далечното минало на Норвегия, събития станали през [[13 век]]. Национално-романтичен сюжет има и драмата ''„Фру Ингер от Естрот“'' (1854). Действието се развива през [[16 век]], когато Норвегия е била подвластна на [[Дания]]. Други пиеси на Ибсен с национална тематика са ''„Ратниците в Хелголанд“'', ''„Юнашка могила“'', ''„Празникът в Солхауг“'' и др. През [[1864]] г. Ибсен напуска Норвегия по лични причини и дълго живее в [[Италия]] и [[Германия]]. През [[1865]] г. завършва поемата ''„Бранд“''. През [[1867]] г. създава в Италия драматическата поема ''„Пер Гинт“'', богата на приказно-фантастични елементи. Действието ̀и се развива от началото на [[19 век]] до 60-те години, първоначално в долините и планините на Норвигия, после по бреговете на [[Мароко]], в [[Сахара]], в [[Египет]] и отново се пренася в Норвегия. През [[1877]] г. написва драмата ''„Стълбовете на обществото“''. С нея задълбочава критиката си на буржоазната действителност. Няколко години след това пише драмата ''„Куклен дом“'' /Нора/. Тя се отнася към онези творби, които са били посрещнати с най-остри спорове, от една страна утвърдително, от друга — с безпощадни нападки и клевети към автора. Не по-малко спорове предизвиква и следващата драма на Ибсен ''„Призраци“'' (1881). Нито един театър в Норвегия, Швеция, Дания, Германия и Италия и другаде не се решава да постави ''„Призраци“'' на сцена. Едва през [[1883]] г., две години след възникването на тази драма, една частна трупа, състояща се от ценители на Ибсен, играе ''„Призраци“'' на провинциална сцена. Представлението има огромен успех и постепенно драмата успява да се наложи и на големите театри в [[Европа]]. Една година след ''„Призраци“'' излиза ''„Враг на народа“'' (1882), която в известен смисъл представлява продължение на първата. През 80-те и 90-те години на 19 век Ибсен създава драмите ''„Дивата патица“'', ''„Росмерсхолм“'', ''„Морска жена“'', ''„Хеда Габлер“'', ''„Майстор Солнес“'', ''„Малкият Ейолф“'', ''„Юн Габриел Боркман“'', ''„Когато ние, мъртвите, се пробудим“''. В тези негови драми трагизмът все повече се засилва.