Търновска конституция: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Nikolov2010 (беседа | приноси) |
Редакция без резюме |
||
Ред 18:
От друга страна, съобразно Конституцията си Българското княжество се определя като конституционна монархия, а не като парламентарна монархия – властта на монарха е вкарана в рамки, но той има водеща роля<ref>Друмева, Ем. Конституционно право. 3. прер. изд. София: Сиела, 2008, стр. 102.</ref>. Той е титуляр и на законодателната (съвместно с Народното събрание), и на Изпълнителната (сам назначава министрите - чл. 152), а съдебната действа пак от негово име – [[Принцип за разделение на властите|принципът за разделение на властите]] не е последователно проведен. Няма глава за съдебната власт (като гаранция за правовата държава), няма и контрол за съответствие на законите с конституцията (чл. 49). Гражданите се именуват като „поданици“.
С измененията на Търновската конституция през [[1893]] г. и [[1911]] г. се намаляват правата на [[Народното събрание]] и се засилва монархическата власт. След обявяване на независимостта на Княжество България през 1908 година и последвалото дипломатическо признаване от страна на другите държави на този акт, с изменението на Търновската Конституция през 1911 година думите "Княжество", "Княз" и производните им са заменени с "Царство", "Цар" и производните им. След тези изменения Търновската Конституция става широко известна като "Сребърната конституция", име, което по обясними причини бе потулено по време на управлението на държавата след 1944 година.
Конституционоустановеният ред в [[Княжество България]] е многократно потъпкван. През [[1881]] г. Конституцията е временно суспендирана, през [[1923]] г. е извършен военен преврат, а след [[19 май]] [[1934]] г. дълги години държавата се управлява с наредба-закон при фактически суспендирана конституция.
== Източници ==
| |||