Отваря главното меню

Промени

без политиканство, моля
 
Проектът за ''Органически устав за държавното устройство на българското княжество'' е изготвен в канцеларията на [[Временно руско управление|Временното руско управление]] и съгласуван с български общественици и руска имперска комисия. Учредителното събрание, свикано на 10/ [[23 януари]] 1879 г. внася големи промени в Проекта, вкл. промяна на наименованието му. При това обсъждане се формират две групи – [[либерал]]и (младите) и [[консерватор]]и (старите), като в повечето случаи се налагат схващанията на първите.
 
 
[[Картинка:Tarnovska kost2.111.jpg|left|мини|Първата страница (на [[руски език|Руски]] и [[български език|Български]])]]
От друга страна, съобразно Конституцията си Българското княжество се определя като конституционна монархия, а не като парламентарна монархия – властта на монарха е вкарана в рамки, но той има водеща роля<ref>Друмева, Ем. Конституционно право. 3. прер. изд. София: Сиела, 2008, стр. 102.</ref>. Той е титуляр и на законодателната (съвместно с Народното събрание), и на Изпълнителната (сам назначава министрите - чл. 152), а съдебната действа пак от негово име – [[Принцип за разделение на властите|принципът за разделение на властите]] не е последователно проведен. Няма глава за съдебната власт (като гаранция за правовата държава), няма и контрол за съответствие на законите с конституцията (чл. 49). Гражданите се именуват като „поданици“.
 
С измененията на Търновската конституция през [[1893]] г. и [[1911]] г. се намаляват правата на [[Народното събрание]] и се засилва монархическата власт. След обявяване на независимостта на Княжество България през 1908 година и последвалото дипломатическо признаване от страна на другите държави на този акт, с изменението на Търновската Конституция през 1911 година думите "Княжество", "Княз" и производните им са заменени с "Царство", "Цар" и производните им. След тези изменения Търновската Конституция става широко известна като "Сребърната конституция", име, което по обясними причини бе потулено по време на управлението на държавата след 1944 година.
 
Конституционоустановеният ред в [[Княжество България]] е многократно потъпкван. През [[1881]] г. Конституцията е временно суспендирана, през [[1923]] г. е извършен военен преврат, а след [[19 май]] [[1934]] г. дълги години държавата се управлява с наредба-закон при фактически суспендирана конституция.
 
Веднага след [[9 септември]] [[1944]] г. Търновската конституция е отменена частично. През 1946 година се провежда Референдум на който за всеобща изненанда на целия български народ се оказва, че повече от 95а на стопроведен отпрез гласувалите1946 избиратели са "републиканци" и след като се напълно се смачкват опозиционните партии ( обесването на Никола Петков ) на [[ 4 декември ]] [[1947]] VI [[Велико народно събрание]] фактически доминирано комунистическия отечественг. фронтреферендум яе заменязаменена с ''[[Конституция на България#Димитровска конституция|Конституция на Народна република България]]''.
 
== Източници ==