Тонколона: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Luckas-bot (беседа | приноси) м Робот Добавяне: ja:エンクロージャー, nl:Luidsprekerbox |
Редакция без резюме |
||
Ред 19:
[[sk:Ozvučnica]]
[[uk:Акустична система]]
Изисквания към високоговорителите:
1. Да поемат подадената им електрическа мощност без да се повреждат. Тук може да се дефинира понятието номинална мощност – това е мощността, която високоговорителя може да издържи неопределено дълго време и пикова мощност – това е мощността, която високоговорителя може да издържи за кратко, предварително зададено време. Пиковата мощност може да надвишава многократно номиналната мощност.
2. Равномерна честотна характеристика. Не е възможно с една мембрана да се осигури равномерното излъчване на всички честоти от спектъра на аудиосигнала. За ниските честоти е необходима голяма по площ мембрана, т.е. с голяма маса, която става инертна за по-високите честоти. Затова се предлагат различни решения за избягване на този проблем. Един от начините е да се добави втора мембрана с малка маса, закрепена в центъра на голямата, която всъщност осигурява ефективното излъчване на по-високите честоти. Така високоговорите-лят става по-широколентов. Друг подход е да се използват отделни високогово-рители за различните честотни ленти – обикновено спектъра се разделя на две или три честотни ленти, като разделянето става със пасивни LC филтри.
Трябва да се отбележи, че размерите на индуктивноста и на капацитета са значителни, поради ниските честоти, които се обработват.
По–добро, но и по–скъпо решение е честотните области да се разделят преди усилвателите на мощност. Разделянето става със активни RC филтри, тъй-като сигналите там са слаби и така се избягва употребата на обемистите индуктивности и кондензатори. За целта обаче са необходими три (в случая) УМ.
Видове високоговорители. Според устройството и принципа на действие високоговорителите биват:
Електродинамичен високоговорител.
Състои се от
1.корпус
2.постоянен магнит
3.мембрана
4.гофрирана(нагъната) част за закрепване на горният край на мембраната
5.гофрирана(нагъната) част за закрепване на долният край на мембраната
6.намотка
За този високоговорител може да се напише:
F = B.L.I
където F е силата, която действа върху мембраната
В е магнитната индукция на постоянния магнит
L е дължината на проводника с който е навита намотката
I е тока, който протича през намотката
Импеданса на високоговорителя е:
Z ≈ R0 + jωL
Вижда се, че с нарастване на честотата импеданса расте, което води до намаляване на тока през намотката, съответно намаляване на мощноста на излъчване. Затова тези високоговорители се използват главно за ниски и средни честоти.
Лентов високоговорител.
1 и 2 са полюсите на постоянен магнит, 3 е проводяща гофрирана лента, която изпълнява ролята и на излъчваща мембрана. Понеже съпротивлението на мембраната е много малко, се налага използването на т. нар. токов трансформатор, който преобразува входното напрежение във ток. Силата, която действа върху лентата е също F = B.L.I , както при динамичния високоговорител. Поради малката маса на мембраната, тези високоговорители се използват само за високи честоти.
Кондензаторен двутактен високоговорител.
1 и 2 са изолационни подложки, 3 и 4 са перфорирани метални пластини, М е тънка метална мембрана. Този високоговорител се нуждае от по-високи напрежения, затова се налага поставянето на повишаващ трансформатор на входа му.
Силите, които действат върху мембраната са:
F1 = kU12 и F2 = kU22
U1 = U0 + U~ U2 = U0 - U~
Тогава общата сила, която действа на мембраната е:
F = F1 – F2 = k(U0 + U~)2 - k(U0 - U~)2 =
k(U02 + 2U0 U~ + U~2 – U02+ 2U0 U~ - U~2) = 4kU0 U~ ≈ UВХ ,
т.е. имаме линейна зависимост между входното напрежение и силата.
Ако високоговорителят е еднотактен(липсва едната крайна пластина), тогава имаме:
F1 = kU12
това е квадратична зависимост, която ще доведе до големи нелинейни изкривявания.
| |||