Велик везир: Разлика между версии

'''Великият везир''' (صدر اعظم ,وزیر اعظم; {{lang-tr|Sadrazam}}) с [[етимология]] от [[персийски]]я «[[везир]]» (وزير) е главнияглавният [[министър]] на [[султан]]а на [[Османска империя|Османската империя]] (нещоподобно катона [[министър-председател]]), ползвайки се с абсолютното персонално доверие на [[държавен глава|държавния глава]].

В периода на съграждане и укрепване на Османската империя до [[1364]] г. е използван само терминът "везир". Първият от везирите, който получава титлата "велики везир", е [[Чандарла Кара Халил Хайредин паша]] по времето на [[Мурад I]] (майка му е от персийски произход), през 1364 г. Първият велик везир е инициатор за въвеждането на [[кръвен данък]] и за създаването на [[еничарски корпус|еничарския корпус]], който е в основата на османската военна и политическа мощ до [[1826]] г.

По времето на великите везири от рода [[Кьопрюлю]] през втората половина на [[17 век]], ролята на великя везир достигнала своя пик. Отличителни черти при управлението на наследствените велики везири Кьопрюлю били затягането на военната дисциплина, повишаване на [[приход]]ите в [[хазна]]та и организирания финален военен поход към [[Централна Европа]],. койтоТой завършилзавършва трагично за османците с [[битка при Виена|битката при Виена]], последвана от [[Голяма турска война|Голямата турска война]] с [[Карловецки мирен договор|Карловецкия мирен договор]] от [[1699]] г. и [[Константинополски мирен договор (1700)|Константинополския мирен договор]] от [[1700]] г.<ref>{{cite book |last= Матанов |first= Христо |authorlink= Христо Матанов |title= Балкански хоризонти (част 1), От могъщество към криза, стр. 289-309 |year= 2007 |publisher= Парадигма, ISBN 954-9536-98-X }}</ref>

След ликвидирането на еничарския корпус (1826 г.) и с началото на [[Танзимат]]а ([[1839]] г.), великите везири придобилипридобиват статут, подобен на министър-председателите в европейските страни.