Райнер Мария Рилке: Разлика между версии

 

[[Николай Лилиев]] публикува през [[1924]] г. в сп. "Златорог" пет творби на Рилке - ''"Жертва"'', ''"Ангели"'', ''"Абисаг"'', ''"Есенен ден"'' и ''"Поетът"''. Към тях написва и кратък очерк за творчеството на австрийския поет, където казва: "Малте Лауридс Бриге представлява почти прозрачна биография на едно вътрешно ''Аз''... Книгата е биография на поет, който "разтваря същността на своето ''Аз'' в същността на нещата", на които се отдава беззаветно... Да преобразява, а не да измисля материята - е същността на поезията."

 

По случай смъртта на Рилке през [[1926]] г. в сп. "Хиперион" е публикувана статия от [[Николай Дончев]].

 

Порасналият интерес към света на Рилке след [[Втората световна война]] довежда до най-крупното му представяне през [[1979]] г. с един том ''"Лирика"'' в поредицата "Световни поети". Сборникът включва 130 творби на Рилке, подбрани от [[Венцеслав Константинов]] из книгите на поета ''"Първи стихотворения"'', ''"Ранни стихотворения"'', ''"Книга на образите"'', ''"Часослов"'', ''"Нови стихотворения"'', ''"Реквием"'', ''"Дуински елегии"'' и ''"Сонети към Орфей"''. Изданието е богато коментирано, а в предговора на [[Петър Велчев]] се казва: "Песните на Райнер Мария Рилке, този последен Орфей на европейската култура, остават едни от най-автентичните и проникновени страници в духовните търсения на нашия век." През [[1985]] г. е публикуван нов превод на ''"Записките на Малте Лауридс Бриге"''.

== Влияние ==

[[Картинка:Rainer Maria Rilke.jpg|thumb|165px|Портрет на Рилке от [[1917]] г.]]