Вилхелм Щрекер: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 9:
През [[1877]] г. не участва в боевете за [[Плевен]]. През войната против [[Русия]] [[1877]]–[[1878]] г. той става бригаден генерал, командир във [[Варна]], отговорен за снабдяването с оръжие. След края на руско-турската война той става [[1879]] г. командир на [[Източна Румелия|източно-ромелската]] милиция на мястото на ''Vitalis Pascha'' и въвежда там новото военно законодателство. След това е извикан във военното министерство в [[Константинопол]] и е девизия генерал в инженерно-артилерийския комитет.
 
През [[1869]] г. е [[султан]]ът му разрешава, понеже изглеждал особено привликателно, да е придружител на пруския [[кронпринц]] [[Фридрих III (Германски император)|Фридрих Вилхелм]] в пътуването му в Ориента.
 
В статията „Източна Румелия“ (''Ostrumelien'') на ''Майер-Лексикон'' се споменава за по-късната му дейност, че е командир на турската милиция с названието Щрекер Паша („Strecker Pascha“): „Провинцията [[Източна Румелия]] е създадена от Берлинския договор на 13 юли 1878 г. Южната част на България, която е обявена от Русия за самостоятелна с договора от Сан Стефано, трябвало да премине към Турция и да се премахне руското командване. Първото провинциално събрание (Народно Събрание, състоящо се от 56 депутати) е отворено на 3 ноември 1879 и се държи въздържано. Обаче гимнастическите организации и милицията провеждали великобългарска агитация, която целяла обединение с България чрез въстание на българите и македонците. Те са подкрепяни от руските генерал-консули Чретлев и Кребел и безуспешно оборвани от турския началник на милицията, ''Strecker„Щрекер Pascha''Паша“.
 
През [[1860]] г. [[Ливан]] става самостоятелна провинция на Османската империя, управлявана от османски управител (''gouverneur''), който трябва да е римско-католически християнин и да не произлиза от Ливан. Назначението му трябва да е удобрено от европейските сили. През 1883 г.