Разлика между версии на „Култ към Върховното същество“

редакция без резюме
[[File:Hw-robespierre.jpg|Максимилиан Робеспиер (1758-1794)|thumb|right|[[Максимилиан Робеспиер]] (6 май 1758 – 28 юли 1794) налага култа към Върховното същество във Франция, и в крайна сметка именно това същество му отрязва главата.]]
[[Файл:Fête de l'Etre suprême 2.jpg|thumb|right|Церемонията в чест на Върховното същество, проведена на 8 юни 1794 г. на [[Марсово поле (Париж)|Марсово поле]] в Париж, на която Робеспиер произнася пламенна реч обожествяваща го.|300px]]
[[Файл:Clermont etre supreme 2.jpg|thumb|right|«"Френският народ признава съществуването на ВърховноВърховното същество и безсмъртието на душата»". Надписът на фронтона на съборната църква в [[Клермон-Феран]] е възстановен при реставрацията ѝ]]
[[File:Hw-robespierre.jpg|Максимилиан Робеспиер (1758-1794)|thumb|right|[[Максимилиан Робеспиер]] (6 май 1758 – 28 юли 1794) налага култа към Върховното същество във Франция, и в крайна сметка именно това същество му отрязва главата.]]
 
'''Култът към Върховното същество''' ({{lang-fr|Culte de l'Être suprême}}) е форма на [[деизъм]], която се въвежда и институционализира във [[Франция]] от [[Максимилиан Робеспиер]] по време на [[Френската революция]], като външния израз (манифестацията) към този [[култ]] са цяла серия от официални публично-революционни тържества в края на 18-то столетие във Франция. Намерението е било това да стане [[държавна религия]] в новата Френска република.
 
== Израждането на култа през последните месеци на Великата френска революция при Робеспиер ==
[[Файл:Fête de l'Etre suprême 2.jpg|thumb|right|Церемонията в чест на Върховното същество, проведена на 8 юни 1794 г. на [[Марсово поле (Париж)|Марсово поле]] в Париж, на която Робеспиер произнася пламенна реч обожествяваща го.|300px250px]]
През март 1794 г., след осъждането и екзекутирането от радикалните якобинци-[[монтаняри]] на Ебер и Шоме, култът на разума е забранен, а Робеспиер започва да налага култа към Върховното същество все по-последователно. На 7 май 1794 г. Националното събрание доминирано от монтанярите приема декларация, която гласи, че "френския народ признава съществуването на Върховното същество и безсмъртието на душата". Този култ естествено бил обвързан и с определени религиозни задължения, като борба срещу неверието в него и срещу тиранията, като и съответно били предвидени и въведени и наказания за предателите и тираните, с цел да се помогне на нещастните, слабите и потиснатите френски граждани.