Вилхелм Щрекер: Разлика между версии

{{обработка|корекции в правописа, словоред, форматиране, уточняване на имена}}'''Рашид паша''' или '''Вилхелм Щрекер''' (Wilhelm Strecker; Reshid Pascha; * [[8 юни]] [[1830]] в [[Бамберг]]; † [[18 януари]] [[1890]] в [[Константинопол]]) e [[турски]] дивизионен [[генерал]] от [[немски]] произход, който служи и на [[Османска империя|османската империя]].

Той е [[Прусия|пруски]] офицер от пруската артилерия, напуска и започва да служи в турската войска, когато през [[1854]] г. започва да служи на [[Османска империя|османскатаОсманската империя]], за която работи до [[1890]] ггодина.

През войната[[Кримска война|Кримската война]] (1853–1856) влиза в образувания от [[Англия]] в Константинопол „Turkish contingent“. Научава турски и става заместник на английския консул. Тук остава десет години.

От [[1864]] до [[1865]] г. той е управител (''gouverneur'', наричан ''валис'', ''Valis'') на регион [[Видин]] ([[Бдин]], ''Bdyn''), който принадлежи на българите и е наричан Рашид Паша (''Reshid Pascha'').

През [[1877]] г. не участва в боевете за [[Плевен]]. През войната против [[Русия]] [[1877]]–[[1878]] г. той става бригаден генерал, командир във [[Варна]], отговорен за снабдяването с оръжие. След края на рускоРуско-турската война, той ставапрез [[1879]] г.година той става командир на [[Източна Румелия|източно-ромелскатарумелийската]] милиция на мястото на ''VitalisВиталис Pascha''паша и въвежда там новото военно законодателство. След това е извикан във военнотоВоенното министерство в [[Константинопол]] и е девизиядивизионен генерал в инженерно-артилерийския комитет.

През [[1869]] г. [[султан]]ът му разрешава, понеже изглеждал особено привликателнопривлекателно, да е придружител на пруския [[кронпринц]] [[Фридрих III (Германски император)|Фридрих Вилхелм]] в пътуването му в Ориента.

В статията „Източна Румелия“ (''Ostrumelien'') на ''Майер-Лексикон'' се споменава за по-късната му дейност, че е командир на турската милициямилицията с названието Щрекер Паша („Strecker Pascha“): „Провинцията [[Източна Румелия]] е създадена от Берлинския договор на 13 юли 1878 г. Южната част на България, която е обявена от Русия за самостоятелна с договора от Сан Стефано, трябвало да премине към Турция и да се премахне руското командване. Първото провинциално събрание (Народно Събрание, състоящо се от 56 депутати) е отворено на 3 ноември 1879 и се държи въздържано. Обаче гимнастическите организации и милицията провеждали великобългарска агитация, която целяла обединение с България чрез въстание на българите и македонците. Те са подкрепяни от руските генерал-консули Чретлев и Кребел и безуспешно оборвани от турския началник на милицията, „Щрекер Паша“.