Адигейски език: Разлика между версии

 

'''Адигейският език''' (или черкезки, самоназвание адыгабзэ) е един от двата черкезки езика. Разпространен е предимно в Западен Кавказ (Адигея, Лазаревски и Туапсински район в Краснодарски край), както и сред черкезката диаспора в Турция и Близкия Изток. Близкородственият [[кабардински език]] е разпространен на изток. Черкезките езици съставляват западно-кавказкото езиково семейство заедно с абхазки, абазински и изчезналия убъхски език.

==Диалекти==

*абадзехски (абдзэхабз) — изчезнал на територията на [[Русия]], разпространен сред [[Черкези|черкезката]] диаспора.

*темирговски или чемгуйски (кIэмгубз)

*шапсугски (шапсыгъубз)

==Писменост==

Адигейският език използва разширен вариант на руската кирилица, въведен през 1938 г. В миналото се е употребявала арабска и латинска азбука.

==Граматика==

Граматиката на адигейския език е съществено различна от граматиката на повечето европейски езици. Адигейският език е полисинтетичен. [[Сказуемо]]то е многосъставно и може да включва и местоименни показатели, афикски за място, време, направление, отношение към говорещия.

===Съществителни имена===

Съществителните имена се делят не по род, а по клас: клас хора и техни признаци (собствени имена, професии, народност) (отговарят на въпрос хэт? или хэта?) и клас вещи/предмети/животни (отговарят на въпрос сыд? или сыда?).

Съществителните имена се изменят по число (единствено и множествено). Единственное число выражается нулевой морфемой, а множественное - путем присоединения к основе слова морфемы - хэ. Например, унэ "дом", тхылъ "книга", мн.число: унэ-хэ-р "дома", тхылъ-хэ-р "книги".

 

**нэ „око“: ''у''нэ „твоето око“, ''ты''нэхэр „нашите очи“;

**лъакъо „крак“: ''п''лъакъо „твой крак“, ''шъу''лъакъохэр "ваши крака", ''а''лъакъу „техни крака“.

Имуществена принадлежност се изразява с други представки:

**тхылъ „книга“, ''си''тхылъ „моя книга“, уи-тхылъ „твоя книга“, и-тхылъ „негова книга“;

===Прилагателни имена===

Прилгателните имена обикновено следват съществителното, което определят.

===Числителни имена===

зы „1”, тIу „2”, щы „3”, плIы „4”, тфы „5”, тхы „6”, блы „7”, и „8”, бгъу „9”, пшIы „10”, шъэ „100“, шъитIу „200“, шъищ „300“, шъиплI „400“, шъитф „500“, шъитх „600“, шъибл „700“, шъий „800“, шъибгъу „900“, мин „1000“.

 

===Глагол===

В адигейски (и в другите западнокавказки езици) глаголът е извънредно сложен в морфологично отношение. По своята структура глаголната словоформа може да бъде едноморфемна: кIо „иди“, штэ „вземи“. Морфемният състав на глагола включва афикси (представки и наставки), но те се коренно различни от афиксите в [[индоевропейски езици|индоевропейските езици]]. Афиксите в адигейски могат да изразяват и да променят значението на подлога, прякото и непрякото допълнение, обстоятелството, числото, отрицанието, времето, наклонението, направлението, залога на глаголното действие (взаимен, съвместен, възвратен), в резултат на което се образува многоморфемен глаголен комплекс, който може да изразява значението на цяло изречение в български:

*''УакъыдэсэгъэгущыIэжъы'' „Ще те накарам да говориш отново с тях.“ се състои от следните морфеми: ''у-а-къы-дэ-сэ-гъэ-гущыIэ-жъы'', букв. „тебе (-у-) с тях (-а-) оттам (-къы-) заедно (-дэ-) аз (-сэ-) накарам (-гъэ-) говоря (-гущыIэ-) отново (-жъы)“.

{{Шаблон:Северозападнокавказки езици}}

 

[[Категория:Кавказки езици]]