Разлика между версии на „Адигейски език“

кат.
м (r2.7.1) (Робот Добавяне: fa:زبان آدیغی)
(кат.)
 
'''Адигейският език''' (или черкезки, самоназвание адыгабзэ) е един от двата черкезки езика. Разпространен е предимно в Западен Кавказ (Адигея, Лазаревски и Туапсински район в Краснодарски край), както и сред черкезката диаспора в Турция и Близкия Изток. Близкородственият [[кабардински език]] е разпространен на изток. Черкезките езици съставляват западно-кавказкото езиково семейство заедно с абхазки, абазински и изчезналия убъхски език.
 
==Диалекти==
*абадзехски (абдзэхабз) — изчезнал на територията на [[Русия]], разпространен сред [[Черкези|черкезката]] диаспора.
*темирговски или чемгуйски (кIэмгубз)
*шапсугски (шапсыгъубз)
 
==Писменост==
Адигейският език използва разширен вариант на руската кирилица, въведен през 1938 г. В миналото се е употребявала арабска и латинска азбука.
==Граматика==
Граматиката на адигейския език е съществено различна от граматиката на повечето европейски езици. Адигейският език е полисинтетичен. [[Сказуемо]]то е многосъставно и може да включва и местоименни показатели, афикски за място, време, направление, отношение към говорещия.
 
===Съществителни имена===
Съществителните имена се делят не по род, а по клас: клас хора и техни признаци (собствени имена, професии, народност) (отговарят на въпрос хэт? или хэта?) и клас вещи/предмети/животни (отговарят на въпрос сыд? или сыда?).
 
Съществителните имена се изменят по число (единствено и множествено). Единственное число выражается нулевой морфемой, а множественное - путем присоединения к основе слова морфемы - хэ. Например, унэ "дом", тхылъ "книга", мн.число: унэ-хэ-р "дома", тхылъ-хэ-р "книги".
 
**нэ „око“: ''у''нэ „твоето око“, ''ты''нэхэр „нашите очи“;
**лъакъо „крак“: ''п''лъакъо „твой крак“, ''шъу''лъакъохэр "ваши крака", ''а''лъакъу „техни крака“.
 
Имуществена принадлежност се изразява с други представки:
**тхылъ „книга“, ''си''тхылъ „моя книга“, уи-тхылъ „твоя книга“, и-тхылъ „негова книга“;
===Прилагателни имена===
Прилгателните имена обикновено следват съществителното, което определят.
 
===Числителни имена===
зы „1”, тIу „2”, щы „3”, плIы „4”, тфы „5”, тхы „6”, блы „7”, и „8”, бгъу „9”, пшIы „10”, шъэ „100“, шъитIу „200“, шъищ „300“, шъиплI „400“, шъитф „500“, шъитх „600“, шъибл „700“, шъий „800“, шъибгъу „900“, мин „1000“.
 
===Глагол===
 
В адигейски (и в другите западнокавказки езици) глаголът е извънредно сложен в морфологично отношение. По своята структура глаголната словоформа може да бъде едноморфемна: кIо „иди“, штэ „вземи“. Морфемният състав на глагола включва афикси (представки и наставки), но те се коренно различни от афиксите в [[индоевропейски езици|индоевропейските езици]]. Афиксите в адигейски могат да изразяват и да променят значението на подлога, прякото и непрякото допълнение, обстоятелството, числото, отрицанието, времето, наклонението, направлението, залога на глаголното действие (взаимен, съвместен, възвратен), в резултат на което се образува многоморфемен глаголен комплекс, който може да изразява значението на цяло изречение в български:
*''УакъыдэсэгъэгущыIэжъы'' „Ще те накарам да говориш отново с тях.“ се състои от следните морфеми: ''у-а-къы-дэ-сэ-гъэ-гущыIэ-жъы'', букв. „тебе (-у-) с тях (-а-) оттам (-къы-) заедно (-дэ-) аз (-сэ-) накарам (-гъэ-) говоря (-гущыIэ-) отново (-жъы)“.
{{Шаблон:Северозападнокавказки езици}}
 
[[Категория:Адигея]]
[[Категория:Кавказки езици]]