Рудари: Разлика между версии

В края на [[19 век]] Рудари е чисто българско село. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]], ''Рударе'' (Roudaré) е посочено като село в каза Ресен с 42 домакинства и 110 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 88-89.</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година в селото живеят 270 [[българи]] [[християни]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_36.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 242.]</ref> След [[Илинденско въстание|Илинденското въстание]] през 1904 година цялото село минава под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]].<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/12.html Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1993, стр. 125.]</ref> По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година в Рудари (''Roudari'') има 360 българи екзархисти.<ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, рppp. 170-171.</ref>