Уикипедия

Николай Северцов: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
м RomanNr: 1 repl; Grammar: 3;
Ред 19:
 
=== Експедиция към Аралско море и Сърдаря 1857-1858 ===
През 1857 Руската Академия на науките организира експедиция в района на [[Аралско море]] и долното течение на река [[Сърдаря]] и за нейннеин ръководител е назначен [[Николай Северцов]]. През август 1857 с голям керван тръгва от [[Оренбург]], изкачва се по река [[Илек]] (ляв приток на [[Урал (река)|Урал]]) и по реките [[Темир]] и [[Емба]] се спуска до [[Каспийско море]]като преди това изследва северната част на планината Мугоджари. В устието на река Емба открива находища на нефт. От там изследва северната част на платото [[Устюрт]], минава на юг от планината [[Мугоджари]], изследва езерото [[Кашкарата]], достига до [[Аралско море]], минава край езерото [[Камъшлибаш]] (176 км<sup>2</sup>) и в края на септември достига до [[Казалинск]], разположен на [[Сърдаря]]. От изминатите до тук 2500 км, около 1500 са посетени за първи път от географ-натуралист. В началото на ноември тръгва от [[Казалинск]] на юг в пустинята [[Къзълкум]]. Изследва сухата долина на река [[Жанадаря]] (на 44º с.ш.) и източния бряг на [[Аралско море]] и през декември стига в Перовск (сега [[Кзъл Орда]]), където зимува.
 
В края на април 1858 започва изкачване по река [[Сърдаря]] и изследва хребета [[Каратау]] (420 км, 2176 м), като събира зооложки колекции. Пътешествието му е прекратено неочаквано след като отрядът му е нападнат и пленен от хана на [[Коканд]], а самия Северцов тежко ранен. След енергичната намеса на руското правителство, което изпраща отряд от 300 човека и две оръдия Северцов и хората му са освободени в края на май след едномесечен плен и излекувани. След като окончателно оздравява през септември се завръща в [[Петербург]]. По материалите от експедицията Северцов съставя карта на Арало-Каспийските степи, като подробно описва релефа, климата и растителността на този край, отбелязва процеса на пресъхване на аралско море и първи определя древните граници между [[Каспийско море|Каспийско]] и [[Аралско море]].
Ред 36:
Четиригодишното пътешествие на Северцов допринася изключително много за опознаването на планинската система на [[Тяншан]]. В северните части на планината открива следи от древни заледявания, събира 300 образци от минерали, около 300 вида птици и зверове. Открива находища на тюркоаз, оловни, железни и медни руди. Съставени са подробни карти на изследваните райони.
 
Следващите шест години Северцов става "кабинетен" учен –анализира пътните си записки, привежда в порядък колекциите си, систематизира събрания материал и в резултат на всичко това излиза фундаменталния му научен труд ''„Путешествия по Туркестанскому краю и исследование горной страны Тянь-Шаня“ /1873, 2 изд. 1947/'' и редица други като ''"Вертикальное и горизонтальное распределениеразпределение туркестанских животных''", ''"Аркары (горные бараны)"''. За постигнатите резултати Московския университет удостоява Северцов със степен почетен доктор по зоология.
 
=== Експедиция към Аралско море и Амударя 1874 ===
Ред 55:
 
== Последни години 1879-1885 ==
Последните пет години от живота му са най-плодотворни в неговата научна дейност. В цялата си пълнота се разкрива таланта му на учен-естествоизпитател. Той завършва за печат труда си, за който 30 години събира данни - ''"О возрастных изменениях палеарктических орлов"'' и продължава да работи над книгата си ''"РаспределениеРазпределение птиц палеарктической области"''.
 
Нелепа случайност поставя край на живота на изтъкнатия учен. На 26 януари (7 февруари) 1885 пропада под леда на замръзналата река [[Дон]] и умира от апоплектичен удар на 58-годишна възраст.
Ред 63:
* Азатян, А. А. и др., История открытия и исследования Советской Азии, М., 1969. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2279360/
* Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001 г., стр. 426-430. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2789255/
* Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982-86 г. Т. 4 Географические открытия и исследования нового времени (ХІХXIX – начало ХХ в.), М., 1985 г., стр. 136-138, 142. http://www.bookshunt.ru/b31133_ocherki_po_istorii_geograficheskih_otkritij_t.4
* Панайотов, И. и Р. Чолаков, Календар на географските открития и изследвания, София, 1989 г., стр. 212. http://www.hralupa.com/index.php?act=viewProd&productId=847
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Николай_Северцов“.