|
[[File:Sundial-from-Marcianopolis.jpg|thumb|Древен слънчев часовник от [[Марцианопол]], [[Музей на мозайките]], [[Девня]]]]
'''Слънчев часовник''' е [[часовник]], който измерва времето по изменението на дължината на [[сянка]]та на [[гномон]]а (стрелката) и движението ѝ по циферблата. Тези часовници се споменават дори в [[Библия]]та. Те са познати на хората от древни времена. Появяването им е свързано с момента в който човекът осъзнава връзката между положението и дължината на сянката и положението на [[слънце]]то.
Слънчевите часовници са най- старите известни засега устройства за измерване на времето. Първите слънчеви часовници се състояли от обикновен прът, забит отвесно в земята(гномон), и от циферблат. В зависимост от разположението на циферблата и показалеца (“гномон”) слънчевите часовници са хоризонтални, вертикални или екваториални.
Хоризонталните слънчеви часовници имат хоризонтално разположен циферблат и показалецът им най– често е с триъгълна форма.
Когато циферблатът е перпендикулярен на меридиана, деленията за часовете са симетрични спрямо оста, минаваща отвесно през делението за 12 часа, т. е. по средата на деня.
Екваториалните слънчеви часовници имат циферблат, успореден на равнината на екватора. При тях сянката се движи с постоянна скорост и деленията за часовете и минутите са на равни разстояния
Острият ъгъл φ обикновено е равен на географската ширина на съответното място, така че наклонената страна е успоредна на земната ос. При тези часовници разстоянията между деленията на циферблата не са еднакви, тъй като скоростта на движение на сянката не е постоянна.
Вертикалните слънчеви часовници се поставят обикновено върху стените на сградите и при тях ъгълът на показалеца към равнината на циферблата се пресмята лесно: φ’= 90º - φ.
Те имат двадесет и четири часови деления през 15º (целият циферблат е пълен кръг или 360º), но на часовниците са нанесени само тези деления, които са за дневните часове - обикновено от 4 часа сутринта до 20 часа вечера. При някои по– сложни конструкции с помощта на система зъбни колела се отчитат и минутите.
Сред най– старите съоръжения,свързани с измерването на времето, трябва да се спомене и т. нар. обсерватория Стоунхендж.Намира се на 132 км западно от Лондон. Тя е била построена през периода 1840 - 1680 г. пр. н. е.
Копие на малкия древноегипетски слънчев часовник, изработен от зелен камък през XV в.пр.н.е.,днес всеки лесно може да направи. На малка летва (300х30х15 мм) с междинно парче (40х25х15 мм) се монтира перпендикулярно друга летва (200х25х15 мм). Ако дългата летва се ориентира в посока - запад, сянката от напречната ще пада върху нея.
При изгрев слънце тази сянка ще е най– дълга, а на обед ще изчезне. Тогава часовникът се обръща на 180º и отново ще показва часовете - чак до залез слънце. Деленията се нанасят на широката страна и при разпределението им може да се използва като точен, съвременен часовник.
Стъпаловидният слънчев часовник е също египетски. Той е симетричен и ако се ориентира в посока изток - запад, ще показва времето през целия ден.
Отчитането става по сянката,хвърляна по стъпалата - по шест от всяка страна. Изработването на модел на този часовник също не е трудно.При полусферичния слънчев часовник от римско време часовете се определяли по сянката, хвърляна от поставения в центъра гномон. Епохата на модерните слънчеви часовници в Европа започва от 1431 г., когато е открита зависимостта между ъгъла на гномона и географската ширина. Така че освен различните хоризонтални и вертикални часовници се появяват и много по– съвършените екваториални часовници.
За измерване на времето през нощните часове били изработени (1520 г.) звездните или нощни часовници - “ноктурнали”. За използването им трябвало добре да се познава движението на звездите.
Слънчевите часовници
След появата на механичните часовници слънчевите се употребявали все по– рядко и днес почти не се използват.
== Вижте също ==
| 