Инокентий IV: Разлика между версии

Понтификатът на Инокентий IV е белязан с усилената борба на Ватикана за утвърждаването на върховенството на църковната власт над светската. Инокентий IV продължава политиката на своя предшественик срещу отлъчения от църквата император Фридрих II и я довежда до крайдокрай. Дори след като провъзгласява смъкването на императора на 17 юли 1245 г, папа Инокентий II го обявява за еретик и остава отявлен враг на Хохенщауфените до края на живота си, което има фатални последствия за папаската политика в Египет и допринася за неуспеха на Седмия кръстоносен поход - след смъкването на император между рицарите в Египет настъпват разногласия и раздори, което става причина за завлаяването на Египет от селджукските турци през 1244 г. Седмият кръстоносен поход организиран от Инокентий IV през 1248 г. и завършва през 1254 г. с пълен разгром на рицарите начело с френския крал Луи IX при Мансура.

По време на монголската инвазия в Русия папа Инокентий IX не само проявява пълно равнодушие към съдбата на Източна Европа, но се опитва да използва ситуацията за разпространяването на папското влияние в Източна EвропаЕвропа и в Монголската империя чрез дейността на мисионерите от ордена на миноритите. Целта на папата е насочването на монголците срещу селджуксите турци и Никейската империя, които заплашват кръстоносците на Изток.