Битка на Милвийския мост: Разлика между версии

През [[312]] г. Константин марширува с 40.000 войници в Италия. Максенций го очаква в Рим с [[преторианска гвардия|преторианската гвардия]] и по-многобройна войскaвойска (75.000 - 120.000).

Според [[Евсевий Кесарийски]] (през 320 г.; ''Vita Constantini'', v. C. 1,27–32) войската и Константин виждат на небето по обед един кръст от светлина над слънцето с думите ''hoc signo vinces'' („в този знак ти ще победиш“) или ''En touto nika Eν τούτω νίκα.'' Този знак не бил ясен на Констанитин и затова през нощанощта преди битката [[Исус Христос]] му се явява с видяните думи и нареждането те да се носят като знак за защита и победа. Затова се произвежда едно знаме (''Labarum''), един [[Вексилум]] в кръстовидна форма с [[Хризма|Христограм]] и го употребяват. Войниците нарисуват на шилдовете си по един [[Хризма|Христограм]].

Битката се състои на 28 октомври 312 г. Константин побеждава два до три пъти по-многобройната войска и Максенций се удавя в Тибър, с което Константин става единствен господар на ЗападaЗапада.

Модерните изследователи предполагат, че e невероятно опитният стратег Максенций, който е останал в Рим, да допусне такива тежки тактически грешки и че истинската битка се е провелaпровела вероятно на 17 километра северно от Рим при [[Сакса Рубра]]. Като разбрал за загубата той напуска Рим със своте елитни войници и прави неуспешен опит да стабилизира положението, при което умира в Тибър.